– Мама му стара. Уве нямаше да е никак доволен, нали?
Тя избухва в смях. Защото на Уве наистина нямаше да му е никак приятно.
Вечерта развежда млада двойка, женени отскоро, из къщата на Уве и Соня. Жената е бременна. Очите ѝ блестят, докато обикаля стаите, точно като на човек, който си представя бъдещите спомени на детето си на този етаж. Съпругът ѝ не е толкова запленен от къщата. Обут е в панталони на дърводелец и през повечето време подритва праговете и е раздразнен. Парване очевидно е наясно, че това няма значение, защото по очите на момичето разбира, че решението вече е взето. Когато младежът пита сърдито за „гаража“, който е споменат в обявата, Парване го поглежда внимателно, кима отсечено и го пита каква кола кара. Младият човек изпъва гръб за пръв път, усмихва се едва забележимо и я поглежда право в очите с неприкрита гордост, която може да бъде събудена от една– единствена дума.
– Сааб.
В ЗНАК НА БЛАГОДАРНОСТ
Йонас Крамби. Великолепен журналист и истински джентълмен.
Защото ти откри Уве и му даде име за пръв път, и така шедро ми позволи да разкажа историята му.
Джон Хегблом. Моят редактор. Защото по един талантлив и добросъвестен начин ме съветваше как да избегна всичките си лингвистични недостатъци и защото търпеливо и смирено прие всички онези случаи, когато пренебрегвах съветът ти.
Ролф Бакман. Баща ми. Защото се надявам да съм различен от теб в колкото е възможно по-малко отношения.