Уве сумти. С нежелание задържа вратата отворена.
– Няма защо да ми благодарите.
– Напротив, бяхте много мил – настоява тя.
– Искам да кажа, че не бива да ми благодарите, защото всеки възрастен би трябвало да може да направи заден с ремарке – отвръща той и хвърля презрителен поглед на Дългуча, който го е зяпнал, без да е сигурен дали това е обида, или не. Уве решава да не го измъчва. Отстъпва назад и отново се опитва да затвори вратата.
– Казвам се Парване! – представя сетя и прекрачва с единия крак прага.
Уве поглежда крака, след това и лицето над него.
Сякаш му е трудно да разбере какво е направила тя току-що.
– Аз съм Патрик! – обажда се Дългуча.
Нито Уве, нито Парване му обръщат внимание.
– Винаги ли сте толкова недружелюбен? – пита Парване, без да крие любопитството си.
Уве я поглежда обидено.
– Няма такова нещо.
– Малко недружелюбен сте.
– Не съм!
– Не, не, не, всяка ваша дума е като ласка, точно така – отвръща тя с интонация, която кара Уве да разбере, че не мисли казаното.
Той пуска бравата за секунда, може би две. Поглежда кутията с бисквити, които държи.
– Аха. Арабски бисквити. Струват си, нали? – измърмори той.
– Персийски – поправя го тя.
– Какво?
– Аз съм от Иран. Значи съм персийка – обяснява тя.
– Направо си казвайте: персийка – съгласява се Уве.
Смехът ѝ го стряска. Сякаш е карамелен и някой го е изсипал прекалено бързо и сега той бълбука във всички посоки. Никак не отива на сивия цимент и на правите ъгли на плочите в градината. Звучи завладяващ, закачлив, смях, който не се съобразява с правилата и установените норми.
Уве отстъпва назад. Кракът му се закача на изолирбанд до прага. Докато се опитва да се отърве от него, обзет от раздразнение, той откъсва края на найлона. Докато разтърсва крак, за да отлепи и изолирбанда, и найлона, той се препъва назад и вдига още повече от найлона. Най-сетне се изправя, вече разгневен. Остава на прага, като се опитва да изглежда спокоен. Стиска отново бравата, поглежда Дългуча и се опитва бързо да промени темата.
– А вие какъв сте?
Той свива леко рамене, малко засрамено.
– Аз съм консултант по информационни технологии.
Уве и Парване клатят глави едновременно, сякаш са участници в отбор по синхронно плуване. За миг неприязънта на Уве малко намалява, макар да не иска да го признае дори пред себе си.
Дългуча, изглежда, не забелязва станалото. Вместо това зяпва любопитно бормашината, която Уве продължава да стиска здраво също като партизанин с Калашников в ръка.
След като Дългуча го е огледал както трябва, той наднича в къщата на Уве.
– Какво правите?
Уве го поглежда, както се поглежда човек, който току-що е попитал: „Какво правите?“ друг човек, който стиска бормашина в ръка.
– Дупки – отвръща кисело той.
Парване поглежда Дългуча и върти очи, и ако не беше коремът ѝ, който свидетелства за желанието ѝ да допринесе за облагородяването на гените на Дългуча, Уве щеше почти да я хареса на този етап.
– Аха – отвръща Дългуча и кима.
След това се привежда напред и наднича към пода в хола, грижливо покрит с найлон, който да го предпази.
Оживява се и се усмихва на Уве.
– Човек би казал, че се каните да убиете някого.
Уве го наблюдава мълчаливо. Дългуча прочиства гърлото си малко насила.
– Искам да кажа, че е като епизод от , Декстьр“, или нещо подобно – обяснява той, а този път усмивката му е малко неуверена. – Става въпрос за телевизионен сериал... за човек, който избива хора – опитва се да обясни той, след това започва да човърка с върха на обувката си фугите между плочите пред вратата на Уве.
Уве клати глава. Не става ясно за кого точно говори Дългуча.
– Имам малко работа – обръща се той към Парване и стиска здраво бравата.
Парване сръчква Дългуча с лакът. Дългуча изглежда така, сякаш се опитва да събере кураж; поглежда съпругата си, след това и Уве с изражението на човек, който очаква целият свят да започне да го перва с ластици.
– Работата е там... Дойдохме, защото имам нужда да взема назаем някои неща...
Уве извива вежди.
– Какви неща?
Дългуча прочиства гърло.
– Стълба... И шестораменен ключ.
– Да не би да имате предвид шестостенен ключ?
Парване кима. Дългуча изглежда напълно объркан.
– Не е ли шестораменен ключ?
– Шестостенен е – поправят го в един глас Парване и Уве. Парване кима енергично и сочи доволно Уве.
– Човекът ти каза как се казва.
Дългуча изломотва нещо неразбираемо.