Парване стиска окуражително ръката на съпругата на Руне.
– Сигурна съм, че Уве ще ви помогне с радиаторите.
– Много ще съм ти задължена, Уве – бърза да отвърне съпругата на Руне и грейва.
Уве пъха ръце в джобовете. Изритва смачкания найлон на прага.
– Твоят човек не може ли да си оправя нещата вкъщи?
Съпругата на Руне клати жално глава.
– Напоследък Руне е болен. Казват, че имал алцхаймер. В инвалидна количка е. Малко е трудничко...
Уве кима с нещо като разбиране. Изглежда, си припомня какво му е казвала съпругата поне хиляди пъти, въпреки че той все забравя.
– Да, да! – съгласява се нетърпеливо той.
– Можеш да отидеш и да дишаш на радиаторите, нали, Уве? – подхвърля Парване.
Уве я поглежда, сякаш обмисля твърд отказ, но вместо това свежда поглед към земята.
– Не е кой знае какво, нали? – продължава Парване и забожда поглед в него, а след това кръстосва ръце над корема си.
Уве клати глава.
– Не дишаш на радиаторите, продухваш ги... господи!
Вдига очи и ги поглежда един след друг.
– Никога досега ли не сте си продухвали радиаторите?
– Не сме – отвръща, без да трепне, Парване.
Съпругата на Руне поглежда Дългуча с известно притеснение.
– Нямам никаква представа за какво говорят – отвръща спокойно той.
Съпругата на Руне кима разсеяно. Отново поглежда Уве.
– Много ще съм ти благодарна, Уве, ако не те притеснявам прекадено...
Уве стърчи на прага, без да помръдне.
– Може би щяхте да се сетите да го направите, ако не бяхте организирали преврат в сдружението на живеещите в квартала – подхвърля тихо той, думите му – накъсани от дискретно прокашляме.
– Преди какво? – пита Парване.
Жената на Руне прочиства гърлото си.
– Скъпи Уве, никога не е имало преврат...
– Имаше – натъртва сърдито Уве.
Съпругата на Руне поглежда Парване и засрамена се усмихва.
– Ами, Руне и Уве не се разбираха много добре. Преди Руне да се разболее, беше председател на сдружението. Преда това пък Уве беше председател. Когато хората гласуваха за Руне, Уве и Руне са посчепкаха, ако мога така да се изразя.
Уве вдига поглед и насочва недоволно пръст към нея.
– Преврат! Това е истината!
Жената на Руне кима към Парване.
– Да, преди събранието Руне преброи гласовете за своето предложение да променим отоплителната система на къщите и Уве реши, че...
– Какво му разбира главата на Руне от отоплителни системи? А? – възкликва разгорещено Уве, но Парване го стрелва с поглед, той премисля следващите си остри думи и стига до заключението, че няма нужда да продължава.
Съпругата на Руне кима.
– Може и да си прав, Уве. Както и да е, сега той е тежко болен... така че вече няма никакво значение. – Долната ѝ устна потреперва. Тя се овладява, опъва врат с достойнство и прочиства гърлото си.
– Властите казаха, че ще ми го вземат и ще го изпратят в дом – успява да каже тя.
Уве отново пъха ръце в джобовете и решително отстъпва назад. Чул е предостатъчно.
Междувременно Дългуча, изглежда, е решил, че е дошло време да промени темата и да поразведри атмосферата. Посочва пода в антрето на Уве.
– Какво е това?
Уве се обръща и поглежда пода, оголен от найлона.
– Като че ли, май... това са следи от гуми по пода. Да не би да карате велосипед вътре? – пита Дългуча.
Парване следи с орловия си поглед Уве, когато той отстъпва още крачка, за да не може Дългуча да наднича.
– Нищо не карам.
– Нали виждам, че... – започва объркано Дългуча.
– От съпругата на Уве са, тя беше... – прекъсва го приятелски съпругата на Руне, но едва стига до името Соня, когато на свой ред Уве я прекъсва и бързо се обръща към нея с неприкрита ярост в очите.
– Достатъчно! Млъквай!
И четиримата млъкват, еднакво шокирани. Ръцете на Уве треперят, когато се връща в антрето и хлопва вратата.
Чува тихия глас на Парване да пита съпругата на Руне за какво става въпрос. След това другата жена се опитва да обясни със заекване, а накрая възкликва:
– Май е най-добре да се прибера. Тази работа със съпругата на Уве... забравете. Старите глупачки като мен прекадено много дрънкат, нали знаете...
Уве чува нервния ѝ смях, след това тя провлачва крака към къщи. След малко Бременната и Дългуча също си тръгват.
Уве остава сам в тихото антре.
Сяда на стола и едва си поема въздух. Ръцете му все още треперят, сякаш е потънал до кръста в леденостудена вода. Сърцето му блъска. Напоследък се случва все по-често. С усилие си поема въздух, също като риба от преобърнат аквариум. Лекарят във фирмата каза, че състоянието му била хронично, че не трябвало да се натоварва. Лесно му е да го казва.