Уве поглежда малкото същество с говорен дефект в пълно недоумение.
– Какво?
– Мама каза, че изглеждаш гладен. Затова ти донесохме обяд – обяснява седемгодишното с известно раздразнение. – Хайде, Назанин – добавя тя, хваща сестра си за ръката и си тръгва, след като отправя изпълнен с негодувание поглед към Уве.
Уве ги наблюдава как се измъкват. Забелязва Бременната жена, застанала на прага, усмихва му се, преди момиченцата да изтичат в къщата. Тригодишното се обръща и му маха весело. Майка ѝ също маха. Уве хлопва вратата.
Отново застава в коридора. Гледа кутията, пълна с топло пиле с ориз и шафран, сякаш държи в ръце експлозив. След това влиза в кухнята и я тиква в хладилника. Не че си позволява да яде храна, донесена от непознати, чуждоземски деца, пръкнали се на прага му. Само че в къщата на Уве не се изхвърля храна. Това е принципен въпрос.
Влиза в хола. Пъха ръце в джобовете си. Вдига поглед към тавана. Остава така доста време и обмисля какъв контакт за бетон е най-подходящ за случая. Присвива очи, докато не усети болка. Сваля поглед, малко объркан, към своя очукан часовник. След това поглежда отново през прозореца и разбира, че е паднал мрак. Клати примирено глава.
Всички знаят, че не се пробиват дупки по мръкнало. Ще трябва да загаси всички лампи и никой не може да каже кога ще светнат отново. Няма никакво намерение да пълни гушата на електрическата компания и електромерът му да навърти още две хиляди крони. Изобщо няма да им достави подобно удоволствие.
Уве затваря кутията с „полезни неща“ и я занася в широкия коридор на горния етаж. Отива да вземе ключа за тавана от мястото му зад радиатора в малкия коридор. Връща се, протяга ръка и отваря тайната врата към тавана. Смъква стълбата. Качва се на тавана и прибира кутията с „полезни неща“ на мястото ѝ зад кухненските столове, които жена му го накара да качи тук, защото скърцали прекадено много. Изобщо не скърцаха. Уве много добре знае, че това е просто извинение, защото съпругата му иска нови. Да не би животът да се върти около това? Купуване на кухненски столове, ядене в ресторанти и така нататък?
Отново слиза по стълбите. Прибира ключа от тавана на мястото му зад радиатора в малкия коридор. „Намали темпото“, му казаха онези. Пасмина от трийсет и една годишни фукльовци, които работят с компютри и отказват да пият нормално кафе. Цяло едно общество, в което никой не знае как да даде заден с ремарке. А от него нямали нужда. Че това разумно ли е?
Уве слиза в хола и пуска телевизора. Не гледа нито една програма, но не може цяла вечер да седи сам като някой малоумния и да зяпа стените. Вади чуждоземската храна от хладилника и започва да яде с вилица направо от пластмасовата кутия.
Вторник вечер е, той е отказал абонамента за вестник, изключил е радиаторите и е угасил всички лампи.
Утре ще забие куката.
4
ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ
ОТКАЗВА ДА ПЛАТИ НАДЦЕНКА ОТ ТРИ КРОНИ
Уве ѝ подава цветята. Две са. Разбира се, че не трябва да са две. Само че всяка нещо си има граница. Принципен въпрос, обяснява ѝ Уве. Затова купи две.
– Нищо не е както трябва, когато те няма – измърморва той и подритва замръзнала буца пръст.
Съпругата му не отговаря.
– Довечера ще завали сняг – подхвърля Уве.
По новините казаха, че нямало да вали сняг, но както Уве често изтъква, щом така разправят, значи ще бъде обратното. Подчертава пред нея, че е така, тя обаче не отговаря.
– Не е естествено по цял ден да обикалям къщата, когато те няма. Не се живее така. Друго нямам какво да кажа.
Тя не отговаря и този път.
Той кима и отново подритва буцата пръст. Не разбира хората, които горят от нетърпение да се пенсионират. Как е възможно човек цял живот да копнее за деня, в който ще се окаже излишен? Ще се мотае, ще бъде в тежест на обществото. Що за човек би искал подобно нещо? Ще си стои вкъщи и ще чака да умре. Дори по-лошо: ще чака някой да дойде и да го откара в дом. Да зависиш от други хора, за да отидеш до тоалетната. Уве не може да си представи нищо по-лошо. Съпругата му често се шегува и разправя, че той е единственият човек, който предпочита да го положат в ковчег, вместо да го карат с вай на социални грижи. Може и да е така.
Уве бе станал в шест без петнайсет. Направи кафе за себе си и за съпругата си, провери радиаторите, за да се увери, че тя не ги е засилила тайно. Стояха си непипани от вчера, но той ги намали още малко, за всеки случай. След това си взе якето от кукичката в коридора, единствената от шестте, която не беше скрита под нейните дрехи, и се отправи на обичайната си обиколка. Забеляза, че е станало студено. Почти беше време да смени тъмносиньото есенно яке с тъмносиньото зимно.