Джими слушаше гневната тирада със смесени чувства. Съчувствието й към графските неволи издаваше доброто й сърце, но дали това беше единствената причина за тази пламенна защита или имаше допълнителен стимулатор? В гласа й сякаш зазвъняха медени камбанки и бузите й поаленяха, което накара чувствителният разсъдък на Джими да заподозре личен интерес към тиранизирания пер. Разумът твърдеше, че е глупаво да ревнува от лорд Дрийвър. Като цяло беше голяма симпатяга, но не можеше да се взема на сериозно. Но примата в Джими го насъскваше да ненавижда с някаква необяснима омраза всички мъже, навъртащи се в близост до Моли. Не че лорд Дрийвър му беше противен. Напротив, Джими дори го харесваше. Но много се съмняваше дали това благоразположение към него би цъфтяло дълго из душата му, ако Моли продължаваше да сипе мили думи по негов адрес.
Добре че чувствата му към отсъстващия лорд не бяха подложени на по-нататъшни изпитания за надеждност и устойчивост. Следващата забележка на Моли застигна сър Томас.
— Най-лошото е — каза тя, — че татко и сър Томас са такива приятели. През цялото в Париж двамата ходеха гушнати под ръка. Баща ми му направи голяма услуга.
— Каква?
— Случи се един следобед малко след като пристигнахме. Един тип се вмъкнал в стаята на лейди Джулия, докато всички ние, с изключение на баща ми, бяхме навън. Баща ми го видял как влиза и подозирайки, че крои нещо лошо, влязъл след него. Мъжът се опитвал да открадне бижутата на лейди Джулия. Той бил отворил сейфа, където те се пазели, и държал в ръце диамантената й огърлица, когато баща ми го спипал. Тя е най-възхитителното нещо, което някога съм виждала. Сър Томас казал на баща ми, че е платил сто хиляди долара за нея.
— Невъзможно е — предположи Джими — управата на хотела да не е инсталирала сейф за ценности.
— Разбира се, че имаше хотелски сейф, но вие не познавате сър Томас. Той няма вяра на какъвто и да било хотелски сейф. Той е от ония хора, които се инатят да правят нещата по свой собствен начин и си мислят, че могат да се грижат за собствените си дела по-добре от който и да е друг. Затова поръчал специален преносим сейф и никога не би сложил диамантите другаде освен в него. Естествено крадецът го е отворил за секунда. Един умен крадец не би се затруднил с неща като тоя сейф.
— И какво се случи после?
— О, мъжът видял баща ми, хвърлил огърлицата и избягал по коридора. Баща ми се опитал да го настигне, но не успял. Затова се върнал назад и започнал да вика и да звъни на всеки звънец, попаднал пред погледа му, но мъжът така и не бил открит. Все пак диамантите бяха спасени. Това беше най-важно в случая. Непременно ги погледнете тази вечер. Те наистина са прекрасни. Разбирате ли от скъпоценни камъни въобще?
— Мисля, че да — отвърна Джими. — Всъщност един бижутер, когото познавах някога, ми каза, че съм имал природна дарба в тази насока. И разбира се, сър Томас е бил страшно благодарен на господин Макикърн?
— Той просто се разля като масло върху печка от признателност. Не знаеше как да му се отблагодари. Разбирате ли, ако онзи тип беше изчезнал с диамантите, сигурна съм, че лейди Джулия щеше да накара сър Томас да й купи друга огърлица също толкова скъпа колкото и откраднатата. Хващам се на бас, че си умира от шубе от нея. Опитва се да не го показва, но е така. Но освен дето щеше да се изръси с още сто хилядарки, кражбата би съсипала репутацията му пред нея, че е непогрешим и прави нещата по-добре от другите.
— Но нима фактът, че крадецът е успял да се добере до бижутата и е бил спрян само по щастлива случайност, не е достатъчно доказателство?
— О, лейди Джулия така и не разбра за онзи злощастен епизод. Сър Томас се прибра в хотела час преди нея. Никога преди не бях виждала човек да се справи с такова количество работа каквото сър Томас свърши в този един час. Той издири управителя на хотела и след куп приказки за дълг и лоялност към своите гости го закле да пази в абсолютна тайна случката — с което бедният човечец беше повече от щастлив да се съгласи, защото ако се разчуеше историята, само би навредила на името на хотела. От своя страна пък управителят събра служителите си и ги заплаши с уволнение, ако някой се изпусне. Ние с баща ми също обещахме да не казваме на никого, така че лейди Джулия и до днес не знае за покушението срещу огърлицата. Въпреки че преди няколко дни ми идеше да разкажа инцидента на лорд Дрийвър! Помисли си само какъв коз срещу тях ще дам в ръцете му. Няма да могат повече да издевателстват над него.