Едва ли има друг момент в ежедневието на мъжа, в който умът му е по-вглъбен, от онзи кратък отрязък от време, когато той насапунисва лицето си преди бръснене. Работейки усърдно с четката Джими Пит оценяваше ситуацията. Не без основание той беше склонен да гледа на застигналия го късмет като на специално отпуснат от Съдбата влак, който да го отведе право в райските селения. Идеше му за разцелува тази своя толкова чевръста и добронамерена Фортуна. Чрез серия от изкусно изпипани чудеса тя му беше уредила ролята на гост под един и същи покрив с Моли. Това, както няколко мига по-късно изтъкна Разумът, беше само началото, но на Джими, замислено сапунисващ лицето си, му се струваше краят. Едва когато нагласяше връзката си, му хрумна любопитната мисъл, че май преди да излезе на финалната права ще трябва да прескочи доста препятствия.
На първо място Моли не го обича. И, той беше принуден да признае, има основателни причини да го прави. Освен това баща й твърдо вярва, че той е първокласен мошеник.
— Всичко друго, обаче — увери Джими отражението си в огледалото — е тип-топ.
В този момент на вратата силно се почука.
— Да? — викна Джими. — Влез!
Вратата бавно се открехна. В процепа като изгряващо слънце откъм разцветката се появи обрасла с буйна червена растителност глава, гарнирана с усмивка от ухо до ухо.
— А, Шило! Здрасти. Влизай. Как е положението?
В стаята пропъпли и останалата част от господин Мълинс.
— За хавата ли питаш шефе? Хич не бях сигурен, дъл’ т’ва е твойта стая. Я познай, шефе, в кой мислиш щях да са джасна долу в коридора? В онуй ченге, Макикърн. Ако щеш вярвай!
— Сериозно?
— Без майтап. К’во ли прави тук? Щях да опъна петалите кат’ го видях насреща ми. Ей на, още не мога да си взема въздуха кат’ хората.
— Позна ли те?
— Дали ме позна! Фърли ми такъв смразяващ поглед, че са чудя как не станах буца лед.
— И?
— И почнах да си викам: „Къде съм аз? На Трето авеню ли съм или в туй забутано английско село и въобще к’во става тук?“ След т’ва се изхлузих кат’ портмоне от дамска чантичка и право тук идвам. Кажи ми, шефе, какъв е номера? К’во прави туй грозилище Макикърн от тая страна на океана?
— Всичко е наред, Шило. Успокой се. Ще ти обясня. Той се е пенсионирал… Като мен. И е един от най-важните гости тук.
— Като теб ли, шефе? К’во значи туй?
— Напуснал е силите на реда малко след нашата среща, когато ти хубавичко си почурулика с булдога. Дошъл в Англия и влязъл в обществото. И ето ни тук отново заедно всички под един покрив като на малка семейна сбирка.
Свободно полюшващото се чене на Шилото беше свидетелство за негово безкрайно изумление.
— Тогава… — изхриптя той.
— Да?
— Тогава той к’во ли ще направи?
— Не мога да ти кажа, Шило, но очаквам да чуя след малко. Мисля, обаче, че няма за какво да се притесняваме. Следващата стъпка ще е негова. Ако желае да обсъдим ситуацията, няма да закъснее да доприпка.
— Сигур е тъй — съгласи се Шилото.
— Аз специално се чувствам много добре. И чудесно се забавлявам. А ти как я караш там долу под стълбището?
— Суперско, шефе. Честно, да видиш само иконома. Стара кримка, Сандърс му викат. Да го чуеш само к’ви приказки приказва, кат’ петмез ги точи. Аз само седя и слушам. И всички долу ми викат „господин Мълинс“ — съобщи последния факт Шилото не без фанфарни трели в гласа.
— Радвам се, че и при теб всичко е наред. Значи няма причина да не си изкараме една хубава почивка тука. Освен това не ми се вярва господин Макикърн да се опита да ни тегли шута, след като чуе две-три нещица, които ще му подшушна. Просто спомени от общото ни минало, които сигурно ще го заинтересуват. Всъщност аз харесвам господин Макикърн — и много ми се искаше това да е взаимно — но нито една дума, излязла от устата му, няма да е в състояние да ме помръдне от това място.
— Само тъй, шефе — горещо го подкрепи Шилото. — Трябва да е направил доста големи удари, за да може да си намести дирника тука. А аз знам как ги е направил. Често сме се срещали с него в добрия стар Ню Йорк.
— Прав си, Шило, а от това може да излезе един хубав скандал.
— Уха, ама много голям — светнаха очите на възпитаника на школата на Бауъри, защото бяха подхванали любимата му тема. — Аз знам и ти също знаеш, шефе. Толкоз исках да стана ченге. Ама кат’ не съм расъл достатъчно. Станеш ли ченге и докопваш големите пари! Гле’й го тоя Макикърн. Мангизите сами влизат в джоба му без даже да си е мръднал пръста да ги спечели. А виж ме мене, шефе.
— Виждам те, Шило, виждам те.
— Хубавичко ме виж. Цяла година търча насам-натам като изоглавено добиче и се претрепвам от работа…