От мястото си на отсрещния край на масата той се беше втренчил в скъпоценните камъни, които блестяха около врата на своята притежателка. Бяха прекалено претенциозни, за да бъдат носени на тази, в края на краищата, съвсем неофициална вечеря. Това не беше наниз, а цял нашийник. Имаше нещо варварски пищно и ориенталски разточително в това изумително бижу. Беше награда, която си заслужаваше риска за всеки вагабонтин.
Разговорът, който с поднасянето на рибата стана общ, също не можа да откъсне пламналия му мозък от досегашните му тревожни мисли. Лорд Дрийвър подхвана темата за кражбите.
— О, забравих да ти кажа, лельо Джулия — привлече вниманието на всички той. — Миналата нощ е бил обран №6.
Итън Скуеър №6 А беше фамилната резиденция в Лондон.
— По-скоро са се вмъкнали вътре — уточни лорд Дрийвър, доволен, че вниманието на аудиторията е изцяло негово. Дори лейди Джулия притихна. — Онзи приятел успял да влезе през кухненския прозорец в един през нощта.
— И ти какво направи? — строго попита сър Томас.
— О, аз… ъ-ъ… бях навън по това време — заекна лорд Дрийвър. — Но нещо е изплашило образа — побърза да продължи той, — и той е офейкал без да успее да отмъкне нищо.
— Кражбите — обади се компетентно един млад мъж, когото Джими разпозна като любителят на театралните сцени Чартърис — са хоби на спортсмените и професия на сребролюбците.
Той извади малък молив и надраска нещо върху маншета си.
Изглежда всеки имаше да сподели мнение по въпроса. Една млада дама изказа мнение, че не би искала да открие крадец под леглото си. Някой пък разказа история за свой познат, чийто баща гръмнал срещу иконома, мислейки го за крадец и разбил с куршума много ценен бюст на Сократ.
— Животът — отново дълбокомислено се намеси Чартърис — е къща, от която всички ние крадем по нещо. Влизаме с покана, вземаме всичко, което можем да докопаме и си излизаме отново.
Той записа: „Живот-къща-кражба“ върху маншета си и прибра молива.
— Лично аз — каза Джими, гледайки към Макикърн — изпитвам симпатия към крадците. В края на краищата те са едни от най-отрудените хора в обществото. Те будуват, когато всички други спят. Освен това крадецът всъщност е практикуващ социалист. Хората само приказват за преразпределение на богатството. А крадецът го прави.
— Мразя крадците! — отсече разпалено лейди Джулия, прекъсвайки защитната тирада на Джими. — Ако разбера, че някой крадец се опитва да вземе огърлицата ми, ако имам пистолет, ще го застрелям.
Джими срещна погледа на Макикърн и любезно му се усмихна. А Макикърн го жигоса с взор на временно паднал, но с несъкрушен дух злобен базилиск12.
— Аз съм взел всички мерки за сигурността на диамантите ти, скъпа — побърза да я успокои сър Томас без да показва признаци на безпокойство. — Поръчах да ми направят специален сейф — добави той за сведение на компанията, — който не може да бъде разбит.
Джими, спомняйки си историята, която Моли му разказа, не можа да сдържи една иронична усмивка. Макикърн, който непрекъснато ги държеше под око, я забеляза. Това беше още едно доказателство, ако трябваха още такива, за намеренията на Джими и за неговата увереност в успеха на престъпното му начинание. Макикърн смръщи вежди. През останалата част от вечерята той беше потънал в мрачен размисъл. Добре разбираше, че положението му е изключително трудно. За да бъде разобличен, Джими трябваше да бъде наблюдаван, а той не можеше да го наблюдава през цялото време.
Едва при сервирането на кафето той най-накрая намери отговор на измъчващата го дилема. А с вдъхването на дима от първата цигара идеята се проясни. Преди да си легне той написа писмо. Доста необичайно и напълно идентично с епистоларното творение на сър Томас.
Беше адресирано до Управителя на Частната детективска агенция „Додсън“ на улица „Бишопгейт“ и гласеше следното:
„Сър, в отговор на настоящото писмо, моля изпратете един от своите най-способни служители. Инструктирайте го да отседне в селската страноприемница и да се представи за американски турист, който пътува из Англия и има огромно желание да разгледа замъка Дрийвър. Аз ще се срещна с него е селото и ще се престоря, че е мой стар приятел от Ню Йорк. На място ще му дам по-нататъшни инструкции.
12
Базилиск (мит.) — чудовище с глава на петел, тяло на жаба, опашка на змия и корона на главата, което убивало само с поглед, бел.пр.