Искрено Ваш: Дж. Макикърн
P.S. Моля ви да изпратите не някое дърво, а наистина способен човек.“
Краткото, но съдържателно писмо му причини доста умствени терзания. Той не беше роден писател и затова въздъхна с облекчение, когато най-накрая го завърши. Хареса изчистения стил, който успя да постигне. Сложи писмото в плик и го пусна в джоба си. Почувства се по-спокоен. Господин Макикърн разчиташе на близкото приятелство, родило се между него и сър Томас в резултат на епизода с огърлицата в Париж, за да осъществи плана си. Благодарният аристократ не би позволил един негов стар приятел да остане в селския хан. Така съгледвачът му щеше веднага да бъде настанен в замъка, където постоянно да наблюдава нищо неподозиращия Джими.
С разбираемо задоволство Макикърн се поздрави за своята досетливост. Експертът по следенето щеше да има доста работа с Джими на горния етаж и Шилото долу.
15
Господин Макикърн се намесва
Изглежда Съдбата през първите няколко дни от престоя на Джими в замъка беше решила да изпита търпението на своя подопечен и да се позабавлява за негова сметка, затова със завидно постоянство му сервираше изненада след изненада и то все неприятни. Първият студен душ, излял се във врата му, беше подмяната на ролята в театралното представление, която толкова много му допадаше. Оказа се, че няма да е лорд Хърбърт, персонажът, който по сценарий прекарва по-голямата част от времето в краката на Моли. В мига, в който Чартърис разбра от лорд Дрийвър, че преди време Джими е излизал на сцена, той реши, че образът на лорд Хърбърт предлага много малко възможности за изява на неговия талант.
— Абсолютно неподходяща роля за теб, скъпи ми приятелю — беше категоричен той. — Това е само една малка епизодична роля. Освен това лордът е пълна откачалка.
Джими се опита да го убеди, че на света няма по-добър изпълнител на откачалки от него, но Чартърис беше непоклатим като запънало се на мост добиче.
— Не, не, не — размаха ръце той. — Ти трябва да си капитан Браун — главният и най-убедителен образ в цялата пиеса.
Ще имаш монолози като чаршафи. Трябваше Спени да я играе и ако това беше станало, щяхме да сме свидетели на най-позорния провал в цялата история на театъра. Но ето че се появи ти и сега всичко ще тръгне по мед и масло. А Спени пък е идеален за лорд Хърбърт. Просто трябва да играе себе си. Няма начин сега да не пожънем успех, старче. Репетицията е след обяда. Не закъснявай.
И без да даде възможност на Джими за по-нататъшни прения той се врътна на пети и хукна да издирва останалата част от актьорския състав.
От този момент нататък Джими изпита на свой гръб всички терзания на индиански пленник на стълб за мъчения. Чартърис беше младеж — страстен поклонник на тезата, че животът извън театъра е мъртва пустиня. Той не забелязваше, че слънцето свети ярко, че езерото блести примамливо и нехаеше, че Джими би броил, ако имаше на кого, по пет лири на минута, само и само да можеше да попада в компанията на Моли по половин час всеки следобед. Това, което терзаеше душата му, беше, че местното отбрано общество ще пристигне в замъка само след седмица, а много малко от хората му си знаеха ролите. Намерил подходящия човек за своя главен герой, той отприщи изведнъж цялата си енергия. Ръководеше всяка репетиция с такъв замах и енергичност, все едно повеждаше тълпите на бой последен. Той беше слънцето, огряващо всяко кътче на сцената — рисуваше декори, които поставяше още неизсъхнали и хората сядаха върху тях, ковеше подкови за късмет и те се ръсеха като градушка върху главите на актьорите доброволци. Нищо не можеше да го спре.
— Господин Чартърис — изкоментира лейди Джулия доста хладно след една енергична репетиция — е неуморим. Просто ми се завива свят, като го гледам!
Може би най-големият му триумф беше съгласието на лейди Джулия да участва в неговата пиеса, въпреки че за един роден организатор на аматьорски представления подобни чудеса са ежедневие, а Чартърис беше един от най-заклетите в областта. Носеха се слухове — разпространявани най-вече късно през нощта в билярдната — че първоначално той имал намерение да напише комична роля на лакей и за сър Томас. Впоследствие, обаче, идеята отпаднала и то не защото, беше всеобщото мнение, Чартърис не би могъл да го хипнотизира и подчинявайки го на волята си да го накара да приеме ролята, а поради абсолютната непригодност за сцена на сър Томас.