Като главен резултат стихията на продуцентския ентусиазъм направи Джими един от тълпата и това чувство никак не му се хареса. Той не срещаше особени затруднения със сцените, в които трябваше да се появява неговият герой, но за нещастие останалите около него срещаха. Всеки ден в края на изнурителното „проиграване на ролите“ с цяла тумба мънкащи ентусиасти Джими започваше горчиво да съжалява, че не е заминал за Япония, факелът на това съжаление се поддържаше буен и от почти пълната невъзможност сред навалицата репетиращи да остане насаме с Моли. Но това, което докарваше душата му до състояние на друсан кебап, беше очевидното й нежелание за усамотен разговор с него. Моли беше весела и нямаше нищо против да бъде погълната от тълпата. Може би, мислеше си Джими с меланхолия, срещайки очите му и забелязвайки в тях безумен блясък, тя сигурно го отдаваше на причината, която караше очите и на останалата част от компанията да блестят диво през тази една седмица.
Джими започна тайно, но затова пък със страст и жар да проклина всички аматьорски театрални представления и това в частност. По негово мнение в онзи кръг от преизподнята, където се пържат душите на грешниците, би трябвало да отредят специална скара с модерни електрически реотани лично и персонално за онзи шашкънин, измислил тези представления, този мор, тази чума за истинските идеали на цивилизацията. А броенето на овце преди заспиване Джими беше заменил с лепене на ругателни епитети преди или след име Чартърисово в зависимост от случая.
Към фурните, които измъчваха душата му обаче съвсем скоро се присъедини и една нова и особено бясна. Дори сред суматохата на репетициите той не можеше да не забележи, че Моли и лорд Дрийвър прекарваха доста време заедно. А сър Томас Блънт и господин Макикърн не пестяха време и сили да запазят или дори да тласнат в точно определена насока тази близост.
Неоспоримо доказателство за съществуването на пакта Блънт-Макикърн Джими получи без да го е търсил една вечер, когато след внимателно планиране и хитроумни кроежи, в сравнение с които напъните на Макиавели и Ришельо изглеждаха като изпълнения на пелтечещи новаци, той успя да изтръгне Моли от лапите на гмежта и да я отведе навън с отчаяната молба да му помогне да нахрани пилците. Както беше предположил, към животинския състав на замъка имаше зачислени и голям брой пилци. Тяхната шумна, но задружна птича фамилия обитаваше пространството зад конюшните. Крепейки внимателно в ръце желязна кофа, пълна догоре с отровна на вид пихтиеста маса и с крачещата до него Моли, за минута и половина той се почувства като сразил враговете пълководец. Трудно е да подхванеш романтично словоизлияние, когато си натоварен с тежка кофа пилешко лакомство, издаващо при движение странни пльокащи звуци, но той предполагаше, че тази увертюра към същинската част ще бъде съвсем кратка — пилците едва ли щяха да се помайват много с вечерята си. А след това двамата, приключили с богоугодното дело, щяха да се оттеглят към много по-подходящия декор на розовата градина. Джими беше планирал грижливо и времето — имаше достатъчно преди гонгът да огласи околността.
— Е-хей! — чу се изведнъж глас. И зад тях със сатанинска, както се стори на Джими усмивка на уста, изскочи лорд Дрийвър.
— Чичо ми каза, че ще мога да ви намеря тука. Какво носиш в тая кофа, Пит? С туй ли се хранят пилетата? Горките същества! Една торба злато да ми дават пак няма да се докосна до тая гнусотия. Изглежда ми направо отровна.
Той срещна погледна на Джими и млъкна. С поглед от същия калибър Джими би могъл да спре и лавина. Негова светлост започна да кърши пръсти объркан.
— О, вижте! — извика развълнувано Моли. — Ей там има едно малко бедно пиленце навън в студа. То не е клъвнало дори трошичка. Дай ми черпака, Джими. Ела тук, миличко, пили-пили-пили! Не бъди глупаво, няма да те нараня. Донесла съм ти вечерята.
И Моли се впусна да преследва самотната кокошка, която изкудкудяка нервно и побягна. Лорд Дрийвър се наведе към ухото на Джими.
— Страшно съжалявам, старче — изшептя той извинително. — Хич даже нямаше да ви се мотая в краката. Но нямаше как да изклинча. Той ме изпрати — после леко се извърна през рамо. — И — добави той бързо, виждайки, че Моли се връща — сега е кукнал на прозореца на спалнята си и ни гледа през театралния си бинокъл!
Обратният път към къщата беше извървян от компанията в пълно мълчание. В главата на Джими мислите се блъскаха и бутаха една друга също като онези пилци пред коритото преди малко.
А материалът му за размисъл съвсем не беше малко. Първо той се увери напълно, че неговият скорошен познат е като мокра глина в ръцете на чичо си. Дори и за краткото време, в което се познаваха, той успя да разбере, че гръбнакът на Негова светлост е отстранен от тялото му грижливо, до последното прешленче. Каквото и да му наредеше чичото, Негова светлост само козируваше и хукваше с изплезен език да го върши. Ситуацията не изглеждаше никак благоприятна. Джими знаеше, че беше издадена заповед Светлостта да се ожени за пари, а Моли беше наследница. Джими нямаше представа каква сума е успял да натрупа Макикърн в гешефтите си с престъпниците, но по всичко личеше, че е достатъчно солидна. Перспективите бяха мрачни.