После обаче му дойде една спасителна мисъл. Лорд Дрийвър може и да е насъскван да направи предложение на Моли, но каква причина може да накара Моли да приеме предложението му? Джими дори за миг не допускаше, че може да я привлече титлата. Моли не беше момиче, което би се оженило заради титла. А какво остава, ако изброим другите „достойнства“ на Негова светлост. Той беше приятен младеж — съдейки по краткото познанство — приветлив и сърдечен. Не можеше да се отрече. Но с това се изчерпваха качествата му в графата „положителни“. Всичко друго попълваше съседната със знак минус. Неоспорим беше фактът, че дванайстият граф бе едно бъзливо мекотело. С душа като дресирано пале. За гръбнака вече беше станало въпрос. Колкото до характера, той също липсваше. Беглият преглед на досието на лорд Дрийвър разведри малко Джими. Той не можеше да види и едничко косъмче, даже да прибавеше целия сър Томас Блънт на кантара, което да го наклони в полза на кандидат-жениха на Моли. Колкото и да се трепеше сър Томас никога нямаше да може да направи Ромео от Спени Дрийвър.
Джими всъщност достигна до горното заключение не веднага, а след обстоен размисъл и подробни наблюдения същата вечер в билярдната, докато следеше с едно око играта между упоменатия притежател на синя кръв и мълчаливеца Харгейт. Той остана техен зрител защото искаше отблизо да проучи всички слаби страни на своя съперник, а не защото играта си струваше гледането. Всъщност човек едва ли можеше да си представи по-скучна партия. Лорд Дрийвър беше слаб играч, а партньорът му очевидно скоро беше направил своя прощъпулник. Джими отново беше обладан от чувството, че е срещал Харгейт и преди. Но ровичкането из паметта му не даде резултат. Той и не се задълбочи повече, имайки за цел да завърши диагнозата си за лорд Дрийвър.
След малко, сложил доволен точка на своето изследване и отегчен от играта, той излезе от стаята. За момент спря, колебаейки се какво да прави. В пушалнята играеха бридж, но Джими не беше в настроение да се захваща с игра на карти. От дневната долитаха звуци на пиано. Той се запъти нататък, но отново спря. Не му се говореше с никого. Искаше да размисли. Една цигара на терасата щеше да отговори на нуждите му.
Джими отиде да вземе табакерата от стаята си. Прозорецът беше отворен. Той погледна навън. Беше пълнолуние и терасата се къпеше сред сребристите струи на лунния светлик. Неочаквано Джими забеляза движение в далечния й край, където падаха сенките на дърветата. Едно момиче излезе от тях, разхождайки се бавно…
Джими не помнеше да е спринтирал така по стълба от своите невръстни години. По всичко личеше, че Съдбата се е събудила от дълбоката си дрямка и отново е взела нещата в свои ръце, защото въпреки опитите си Джими не успя да си счупи врата при олимпийската скорост, с която изгълта пресечения терен. След няколко секунди той вече беше долу, носейки наметало, което беше грабнал по пътя от предверието.
— Помислих си, че може да ти е студено — изхъхри той задъхано.
— О, благодаря — отвърна Моли. — Колко мило от твоя страна! — Тя го наметна върху раменете си — Тичал ли си?
— Слязох по стълбите доста бързо.
— Да не би да те е било страх, че ще те грабнат таласъмите? — засмя се тя. — Когато бях малка, винаги ме беше страх от тях. Тичах като бясна по стълбите до стаята си в тъмнината, ако не успеех да убедя някого да ме държи за ръка дотам.
Когато видя Джими, Моли се успокои. Беше излязла на терасата, за да остане сама и щом чу стъпки, се разтревожи да не би да пристига някой досадник. С Джими беше друго — с него тя не се чувстваше напрегната, той не нарушаваше спокойствието й. Въпреки че слабо го познаваше, Моли инстинктивно усещаше, че нещо в него я привлича. Той беше мъж, на когото можеше да се има доверие.
Двамата повървяха мълчаливо известно време. Думите се въртяха като вихрушка из главата на Джими, но той не можеше да подреди и едно изречение.
Моли също не подхващаше разговор. Явно не беше нощ за разговори. Луната беше превърнала парка в Приказната страна на сенките, сред която черното и сребристото изплитаха фантастични видения. Беше нощ, в която можеш само да слушаш, да гледаш и да мислиш.