— Никак не ми хареса това, че беше отвън сама с господин Пит — започна той. — Бях уплашен…
Ситуацията се оказа крайно заплетена. Той искаше да предупреди Моли, че едно сближаване между нея и Джими Пит е крайно нежелателно, а в същото време да не открие причината за ветото. И тъй като умът му не се отличаваше със същата тренираност като някои от другите му телесни части, бившето страшилище за нюйоркските бандюги усети, че разрешаването на дилемата е извън възможностите му.
— Аз не го харесвам — изплю най-накрая камъчето Макикърн. — Той е мошеник.
Очите на Моли заприличаха на палачинки. Лицето й изгуби цвета си.
— Мошеник ли?
Макикърн изведнъж осъзна, че темата, която подхвана, с бясна скорост го влече към катастрофа. Не че не гореше от желание да изобличи Джими, но на практика ръцете му бяха вързани. Ами ако Моли му зададеше същия въпрос, с който Джими Пит от раз запуши устата му — онзи фатален въпрос, на който той не можеше да отговори! Цената на низвергването на подлата змия, промъкнала се в замъка, беше твърде висока.
Той започна колебливо, несигурно, без да знае какво точно да й каже:
— Не мога да ти обясня, скъпа… няма да ме разбереш. Ти много добре знаеш, че в Ню Йорк положението ми беше такова, че бях принуден да се срещам с какви ли не съмнителни личности. Всъщност аз работех сред тях.
— Но, татко, онази нощ в нашата къща ти не познаваше господин Пит. Той трябваше да ти каже името си.
— Не го познавах… тогава — замънка объркан бившият полицай, — но… но…
Той замълча, опитвайки се отчаяно да впрегне в действие де що мозъчно вещество му се намираше в наличност. И за собствено изумление успя да намери отговора:
— Но аз направих някои проучвания и открих интересни неща за нашия господин Пит.
След несигурното начало, последвано обаче от успешен финал, експолицаят си позволи дълбока въздишка на облекчение. Вече беше открил пътя.
— Проучвания ли? — учуди се Моли. — Но защо?
— Защо ли?
— Защо си го заподозрял?
Миг по-рано въпросът щеше да предизвика обилно оросяване по лицевите му части, но сега вече той стискаше здраво юздите на ситуацията. Беше брониран срещу всякакви неудобни въпроси.
— Трудно ми е да ти обясня, момичето ми. Човек като мен, който е имал работа с толкова много престъпници, започва да ги разпознава, когато ги срещне.
— Мислиш ли, че господин Пит изглежда… изглежда така? — гласът на Моли беше преминал в шепот. Лицето й се беше изопнало и по оттенък се беше изравнило с посребрената от Луната трева наоколо.
Ако можеше да надникне в главата й, да подслуша мислите на дъщеря си, напук на гравитацията, Макикърн щеше да подскочи от ужас поне до втория етаж на тази отломка на историята. Неговите думи като внезапна светкавица в непрогледна нощ осветиха всички онези смътни чувства, чието значение Моли не можеше да си обясни до преди малко. И най-неочаквано тайната изплува на повърхността. Сега вече тя знаеше. Странното усещане за близост, инстинктивното доверие — това бяха знаци, които тя вече можеше да разчете.
А той да се окаже мошеник!
В това време Макикърн набра скорост като пърпаретка по нанадолнище:
— Да, скъпа. Тия приятелчета са ми ясни като отворена книга. Срещал съм много като него. Бродуей е пълен с тях. Приличните дрехи и добрите обноски не могат да направят човека честен. Още преди много време разбрах, че трябва да бъдат следени не само типовете с ниски чела и големи уши. Много по-опасни от тях са онези негодници, които имат вид на невинни агънца и изглеждат така като че ли единственото нещо, което правят на тоя свят, е да се усмихват мило. Този господин Пит е един от тях. И аз не гадая — аз знам. Знам всичко за него. Наблюдавам го. Той готви нещо. Как успя да се вмъкне тука? Защо се е запознал с лорд Дрийвър в ресторанта? Ами това е най-разпространеният трик сред тази пасмина. Ако аз не бях тук, той досега да е свършил пъкленото си дело. Защото този господинчо е пристигнал тук напълно подготвен за удар. Видя ли червенокосия грозник, който доведе със себе си? Неговият иконом! Ха, иконом! Знаеш ли кой е той? Един от най-опасните престъпници от другата страна на океана. Няма полицай в Ню Йорк, който да не познава Мълинс Шилото. Дори да не знаех нищо за тоя Пит, това щеше да ми е достатъчно. Поради каква причина един невинен човек ще се мъкне на село с Шилото, ако не са в комбина? Ето кой е този господин Пит, скъпа, и затова може би малко попрекалих, когато те видях сама с него. Срещай се колкото се може по-рядко с него. С толкова много гости в замъка няма да ти е трудно да го избягваш.
Моли седеше неподвижна, вперила невиждащ поглед в сумрака. Отначало всяка дума сякаш я шибаше болезнено по лицето. На няколко пъти тя искаше да изкрещи, че не може да слуша повече, но постепенно болката беше изместена от вцепенение.