Макикърн продължи като отприщен бент. Той изостави темата за Джими, убеден, че дори ако в сърцето на Моли са съществували някакви по-особени чувства, те вече окончателно са се изпарили. Заговори за Ню Йорк, после за театралните приготовления. Моли отвръщаше едносрично. Все още беше бледа и някой по-наблюдателен човек от господин Макикърн би доловил безразличието в гласа й. Нищо друго обаче не подсказваше, че сърцето й като миниатюрен Икар е литнало възторжено към Слънцето и е паднало обгорено само за тези няколко минути. В тези един-два мига Моли прекрачи границата между девойката и жената.
Внезапно в разговора изскочи името на лорд Дрийвър.
То причини кратка пауза и Макикърн реши да се възползва от нея. Тъкмо към тази точка от дискусията той се стремеше неотклонно.
За момент изпита известна несигурност, защото му предстоеше труден разговор, а той не беше съвсем уверен в себе си. Но после се хвърли напред.
— Преди малко разговарях със сър Томас, скъпа — подхвана той. Опита се да говори с нормален тон, в резултат на което гласът му прозвуча толкова заговорнически, че Моли го погледна изненадано. Макикърн се покашля сконфузено. Дипломацията, за кой ли път заключи той, не е най-силната му страна. Затова се отказа от увъртанията в полза на директността.
— Той ми каза, че си отказала на лорд Дрийвър тази вечер.
— Да, отказах му — отвърна Моли. — Как е разбрал сър Томас?
— Лорд Дрийвър му е казал.
Моли повдигна вежди.
— Не мислех, че това са неща, които той ще разправя наляво и надясно — отбеляза саркастично тя.
— Сър Томас му е чичо.
— Разбира се. Как забравих — реагира иронично Моли. — Това е едно от положителните му качества.
Макикърн я погледна с известно смущение. В гласа й имаше нещо, което не му хареса. Дори и най-големият му почитател, колкото и да му се иска, не би могъл с пяна на уста да настоява, че досетливостта е сред фундаментите на личността му, затова нямаше средство, с което да разсее мъглата на съмненията си, че нещо май не е съвсем наред. Може би той малко наивно виждаше себе си редом с Наполеон в областта на стратегиите и тактиките. Господин Макикърн беше приел за константна величина, че Моли е в пълно неведение за грандиозните маневри, които течаха и чиято кулминационна точка беше достигната с предложението за женитба от страна на лорд Дрийвър този следобед в розовата градина. Но това нямаше нищо общо с действителността. Не се е родила още жената, която би наблюдавала със зяпнала уста, а не с лека усмивка машинациите на двама мъже от умствения калибър на сър Томас Блънт и господин Макикърн. За известно време Моли се забавляваше с кроежите на тази Великолепна двойка. Може би защото жените обичат да тичат след тях, но Моли мразеше груповите изпълнения.
Господин Макикърн прочисти гърло като задавил се с кост горски хищник и пак се залови за работа:
— Не трябва да решаваш прибързано такъв важен въпрос, скъпа.
— Ами не беше съвсем бързо. Опитах се да позабавя известно време отговора, та да не го преживее така болезнено бедничкият.
— Но ти можеше — каза господин Макикърн патетично — да направиш този мъж щастлив.
— Но аз го направих — отвърна Моли. — Трябваше да видиш как светна лицето му. Отначало не можа да повярва, че е истина, а след като най-накрая фактът достигна до главния му бушон, той за малко да ме разцелува. Е, разбира се, даде най-доброто от себе си, за да покаже от учтивост, че е съсипан, но мисля, че изпълнението едва ли ще влезе в аналите на театъра. През целия път на връщане той си свирукаше — тихичко, но доста игриво.
— Исусе Христе! Какво искаш да кажеш?
— Нищо не искам да кажа, татко — рече Моли. — Просто ти разказвам какво се случи. Той дойде при мен като куче, което е разбрало, че ще го къпят…
— Бил е нервен, момичето ми. Такива сме мъжете.
— Разбира се. Откъде ще знае, че аз ще му откажа.
Баща й отвори уста със следващия аргумент, но Моли бързо продължи, втренчила поглед пред себе си.
— Той ме заведе в розовата градина. Това идея на сър Томас ли беше? Няма по-подходящ декор — сигурна съм — розите изглеждат така прекрасни. Още като го чух как шумно преглътна и вече ми стана жал за него. Щях да му откажа още тогава и да му спестя по-нататъшните терзания, но как можех, след като още не ми беше предложил. Все пак реших да го улесня и се обърнах, за да помириша една роза, а той затвори очи — не го видях, но съм сигурна, че го е направил — и започна да декламира урока си.