Харгейт не отговори. Не изглеждаше заинтригуван от темата.
— Например — продължи Джими — една моя дружка — актьор на име Мифлин — ми представи преди година един мъж, който уж гостувал за две седмици на един от членовете на клуба. Та този гастролиращ мошеник бръкна дълбоко в джобовете на доста от момчетата в клуба. Старият трик — правиш се, че си съвсем бос в играта и най-накрая хоп — с един удар печелиш. Разбира се, ако се беше случило един или два пъти сигурно щеше да е случайност, но когато човек се кълне, че е новобранец и винаги завършва с брилянтен удар…
Харгейт се обърна рязко.
— В крайна сметка изритаха тоя приятел — информира го Джими.
— Виж какво!
— Да?
— За какъв дявол ми говориш всичко това?
— Това е дълга история — отвърна с извинителен тон Джими. — Ще взема да те отегча. Впрочем Дрийвър ме помоли да оправя дълга му в случай, че не се върне.
— Какво смяташ да правиш? — попита Харгейт.
— Какво смятам да правя ли? — повтори учудено Джими.
— Много добре знаеш какво те питам. Ако си държиш устата затворена и се включиш в играта, ще делим наполовина. Това ли целиш?
Според правилата на почтеното общество това безсрамно предложение трябваше да изстреля тутакси Джими от мястото му с възмутен вик и юмрук, насочен право в лицето на Харгейт, но паднеше ли му такъв случай, той беше склонен да обърне гръб на традицията. Не можеше да устои на изкушението да побъбри с човек, чийто възгледи за живота се различаваха от общоприетите. Също като в случая с Шилото Джими изпитваше любопитство, а не враждебност към Харгейт.
— Изкарваш ли много от такива игри? — поинтересува се той.
Харгейт си отдъхна, защото въпросът прозвуча делово.
— О, не се оплаквам — отвърна той с някакво подобие на ентусиазъм. — Ако се включиш…
— Но е малко рисковано?
— Съвсем не. Само някой случаен инцидент…
— Предполагам, че ме причисляваш към тях?
Харгейт се ухили.
— Сигурно е доста трудна работа. Трябва да имаш страхотно самообладание.
— Така е — въздъхна Харгейт. — Трябва да се правиш на дърво. Понякога, когато някой нещастник ме вземе под крилото си и започне да ме учи, така ми кипват вътрешностите, че се забравям и му показвам какво значи да играеш билярд. Сключваме ли сделката? Вътре ли си?
— Не, не — поклати глава Джими. — За теб може и да е доходоносна професия, но аз никога не съм си падал по този начин за припечелване на залъка хляб. Страхувам се, че трябва да ме изключиш от съдружието.
— Какво! Значи ще кажеш…
— Нямам ни най-малко намерение — успокои го Джими. — Не съм член на доброволния отряд. Няма да кажа никому нито дума.
— Защо тогава… — започна Харгейт все още неразбиращо.
— Ако не играеш повече билярд, докато си тук.
— По дяволите, човече! И каква ще ти е ползата? А какво ще правя, ако някой поиска да играя с него?
— Кажи му, че си си изкълчил китката.
— Китката?
— Да. Станало е след закуска. Просто лош късмет. Нищо страшно, но достатъчно болезнено, че да не можеш да играеш билярд.
Харгейт се замисли.
— Разбра ли ме? — попита Джими.
— Прекалено добре — отвърна му кисело Харгейт. — Но — светна той — ако можех да изиграя една игра с теб…
— Не можеш — прекъсна го Джими. — Забрави розовите мечти. Бъди твърд! Ти не ме познаваш! По моите доспехи няма дори петънце! Аз съм съвременното издание на Благородния рицар. Ш-ш-т! Някой идва насам. Нали разбра? Паролата е „Изкълчена китка“.
Дръжката потъна надолу. И след секунда към компанията се присъедини лорд Дрийвър.
— Ето те отново сред нас, Дрийвър — приветства го Джими — Липсваше ни. Харгейт даде най-доброто от себе си, за да ме забавлява с акробатични трикове. Но трябва да те предупредя, старче, че си прекалено безотговорен към себе си. Някой ден ще си навехнеш китката. Трябва да бъдеш по-внимателен. Какво, тръгваш ли си вече? Приятни сънища. Забавен тип — добави той, когато стъпките му заглъхнаха по коридора. — Е, скъпи приятелю, какво ти е? Изглеждаш ми като повален от буря исполин.
Лорд Дрийвър се тръшна на най-близкото кресло и изпъшка глухо.
— По дяволите!
Лордът спря за секунда невиждащ поглед на Джими и след това продължи с изследването на стените.
— Какво е станало, за Бога? — настоя Джими. — Ти излезе чуруликайки като волна птичка, а се връщаш стенейки като изгубена душа.
— Дай ми бренди и сода, Пит, приятелю. Накиснат съм в най-лепкавата тиня, която можеш да си представиш.
— Не те разбирам, приятелю.
— Сгоден съм — изхъхри Негова светлост.
— Сгоден? Чакай, чакай, я ми обясни. Да не ти са се разтропали черчеветата? Та кой квичи като прасе под ножа, когато се сгодява? Не искаш ли да си сгоден? Коя е…