Той изведнъж млъкна, парализиран от страховито подозрение.
— Коя е тя? Кажи ми коя е? — викна той.
Джими сграбчи рамото на нещастния пер и го разтърси диво. За нещастие не беше подбрал най-подходящия момент, защото точно в този миг последният беше в процес на усмиряване на излезлите си от строя нервни центрове със солидна глътка бренди със сода и за един промеждутък от две-три минути съществуваше опасност годежът да бъде отменен поради преждевременната кончина на една от страните. Постепенно пристъпите на откашляне на попадналата в погрешното отверстие Течност намаляха и се смениха с шумния съсък на навлизащия в гърлото му въздух — безпогрешен знак, че лорд Дрийвър ще живее.
Възстановил се достатъчно, Негова светлост отправи възмутен взор към Джими, но последният не беше в настроение да се извинява.
— Коя е? — повтаряше Джими диво. — Как се казва?
— Можеше да ме убиеш — оплака се с дрезгав шепот току-що завърналия се при живите граф.
— Коя е?
— Какво? Госпожица Макикърн, защо?
Джими много добре знаеше какъв ще е отговорът, но това не намали силата на удара, стоварил се отгоре му.
— Госпожица Макикърн? — прозвуча като ехо Джими.
Лорд Дрийвър безжизнено кимна с глава.
— И си сгоден за нея?
Последва още едно скръбно поклащане на овала върху раменете на лорд Дрийвър.
— Не мога да повярвам — отсече Джими.
— И на мен ми се искаше да не можех — печално проплака наследникът на титлата, подминавайки без внимание обидното съдържание на забележката — Но лош късмет, това си е.
За първи път след ужасяващото разкритие Джими забеляза подозрителното държане на своя щастлив съперник.
— Не изглеждаш особено доволен — отбеляза той.
— Доволен! Не, съвсем не скачам от радост.
— Тогава, за какво, по дяволите, е всичко това? Каква е целта на занятието? Щом не искаш да се жениш за госпожица Макикърн, защо си й предложил?
Лорд Дрийвър затвори очи.
— Скъпи приятелю, не съм аз. Моят чичо ме накара.
— Чичо ти?
— Не ти ли казах, че той иска да ме ожени? Знаеш много добре. Не си ли спомняш?
Джими го беше зяпнал мълчаливо.
— Искаш да кажеш… — смисълът бавно проникваше в съзнанието му.
Но не можеше да продължи. Щеше да бъде пошло да го изрече на глас.
— Какво, старче?
Джими преглътна шумно.
— Опитваш се да ми кажеш, че ти искаш да се ожениш за госпожица Макикърн само защото е богата? — попита все още невярващо той.
Не за пръв път Джими чуваше, че това е основен лайтмотив при бракосъчетанието на английската аристокрация, но за пръв път този факт го ужаси.
— Не аз го искам, старче — измърмори извинително Негова светлост, — а моят чичо.
— Твоят чичо? О небеса! — Джими отчаяно се хвана за главата. — Да не искаш да кажеш, че чичо ти ти нарежда за кого да се ожениш? Да не искаш да кажеш, че си такова пихтиесто мекотело с желе вместо гръбнак, пъпчива гъсеница, гнида някаква, която всеки може да смачка, когато си поиска…
— Е-хей, старче, я се озапти малко — запротестира засегнат Негова светлост.
— Щях да те нарека нещастен и окаян негодник, кривокрак и кривоглед мизерник, но това е прекалено ласкателно за тебе. А аз не обичам да се мазня на хората в лицето.
Лорд Дрийвър, смъртно обиден, понечи да стане от стола.
— Недей да мърдаш — ревна заплашително Джими, — че не отговарям за себе си.
Негова светлост побърза да заеме изходно положение. Беше стреснат. Никога не беше подозирал, че характерът на Джими притежава и подобна зловеща страна. Отначало се почувства огорчен и разочарован. Беше очаквал съчувствие и разбиране. А вместо това върху му се сипеха заплахи за физическа разправа. В момента Джими кръстосваше стаята като нервен тигър, чиито черва са подхванали масов гладен протест. Слаба утеха за паникьосания граф представляваше фактът, че между него и Бичът Божи, препускащ пред очите му, наистина стоеше малко препятствие във вид на билярдна маса, но пък ударите със здравите билярдни щеки, както беше чувал, били много болезнени. И той се кротна в обятията на кожената мебел със стоицизма на стрида в рядка кал. Щеше, разбира се, да е признак на лошо възпитание от страна на Джими, ако насини човека, приел го в дома си, но дали можеше да се разчита, че врящият му мозък ще си спомни предписанията на етикета?
— Едно нещо не мога да си обясня. Че си лигава тения вече ми е ясно, но защо Моли е приела да се свърже с такъв гнусен паразит? — проговори Джими почти на себе си, като внезапно закова на място и заби поглед във вкаменилия се пер.
Лорд Дрийвър почувства, че затисналата го допреди малко планина от ням ужас се свлече от раменете му. Питането не беше учтиво, но все пак словесните удари бяха за предпочитане пред тези с обработен дървен материал.