— Точно това и на мен не ми дава мира — сподели терзанията си той. — Този следобед…
— Какво за този следобед?
— Ами тя категорично отказа всякакво сродяване с мене.
— Ти си й направил предложение този следобед?
— Да и всичко мина като по вода. Даже не ме изслуша, отказа ми и едва не се изсмя в лицето ми. И тая вечер — шат — клъцна ми главицата — заописва той печално вихъра на последните събития. — Чичо Том изпрати да ме повикат и ми каза, че е променила решението си и ме чака в дневната. Аз отидох там и тя с две думи ми каза, че е размислила и че цялата операция пак е задействана. И аз се почувствах като пълен дръвник. Не знаех какво да направя… искам да кажа дали да я целуна или какво…
Джими изпръхтя заканително.
— А? — не разбра репликата Негова светлост.
— Продължавай — процеди през зъби Джими.
— Та, както ти казах, почувствах се като последен глупак. Казах само „Браво!“ или нещо такова — да пукна, ако си спомням какво казах — и си излязох. Всичко е толкова объркано. Не ми изглеждаше много въодушевена — и трябва да ти кажа, че й личеше. Не би дала и пукнато пени за мене. Струва ми се — завърши Негова светлост замислено, — че е била принудена да приеме. Сигурно чичо ми и нея е притиснал.
Джими се изсмя.
— Слушай, човече, ти изглежда си мислиш, че чичо ти движи вселената.
— Може и да не ми вярваш, но според мене са я накарали. А ти го приемаш много хладнокръвно — отбеляза Негова светлост със завист.
— Случва се понякога — каза Джими и изпи на един дъх брендито, което си беше налял.
18
Методът „Лохинвар“
Когато Шилото подаде глава през вратата, Джими пушеше последна цигара преди лягане в стаята си, правейки обзор на новата ситуация. Той беше от онзи тип хора, които се справят най-добре, когато започнат да губят. Кризата упражнява върху ума им ролята на ключ, отварящ онази забравена стая със съкровищата. Новината, която лорд Дрийвър му сервира тази вечер, не разколеба решимостта му, не го принуди да отстъпи дори сантиметър от позициите за атака, които беше заел. Накара го единствено да осъзнае, че се нуждае от смяна на тактиката. Сега трябваше да заложи всичко на едно единствено раздаване. За пример трябваше да вземе не Ромео, а младия Лохинвар13. Той не можеше да измисли нищо друго, което да желаеше така силно както Моли. А и не можеше да повярва, че Моли е дори привлечена, да не говорим за влюбена в лорд Дрийвър. Джими подозираше, че пръст в цялата мистерия има татко Макикърн, но все още за него беше загадка съгласието на Моли. Тя беше момиче с характер, а не женското издание на лорд Дрийвър, та да хуква презглава да изпълнява каквото й заповядат. Имаше някаква загадка тук.
— Е, Шило, какво има? — поинтересува се той.
Джими не беше особено доволен, че го прекъсват. Имаше нужда да остане сам.
Но изглежда нещо беше разтревожило Шилото. Лицето му се диплеше от възбуда.
— Ей, шефе. Я познай к’во става. Видя ли онзи образ дет’ са домъкна тоз’ следобед? Образът от селото… Пристигна със стария Макикърн.
— Гейлър? — попита Джими. — И какво за него?
Гостите в замъка бяха получили ново попълнение днес следобед. Господин Макикърн, отивайки до селото, срещнал свой стар познат от Ню Йорк, който пътувал из Англия и бил страшно любопитен да разгледа историческия замък Дрийвър. Затова господин Макикърн го довел, представил го на сър Томас и сега господин Самюъл Гейлър заемаше стая на същия етаж като Джими. Беше се появил на вечеря — нисък мъж с каменно изражение и не по-разговорлив от Харгейт. Джими не му беше обърнал особено внимание.
— И какво за него?
— Той е шпионин, шефе.
— Той е какво?
— Шпионин.
— Детектив?
— Точно тъй. Частно фанте.
— Какво те кара да мислиш така?
— Да мисля! Та аз няма к’во да му мисля. Мога да позная едно ченге, ако щат и насред хиляда души да го набутат. Той съвсем сигурно е шпионин. Видях го да души след тебе, шефе.
— След мене? Защо след мене? Аха, разбира се, сега ми стана ясно. Нашият приятел Макикърн го е наел да ни следи.
— Точно тъй, шефе.
— А може и да си сгрешил.
— Няма грешка, шефе. А пък и не е само той.
— Какво, още ли има? Трябва да сложат табела „Къщата пълна с ченгета, не пращайте повече“. И кой е другият?
— Един тиквеник от прислугата. Отначало не бях сигурен, но сега съм по петите му. Та онзи вторият е камериер на сър Томас. Тъй го водят, де! Та той следи дали някой не се усуква около оная красота. К’во мислиш за нея, шефе?
13
Герой от поемата на Уолтър Скот „Мармион“. Дамата, в която бил влюбен, била обречена да се омъжи за „ленивец в любовта и страхливец на полето бойно“, но Лохинвар я метнал на седлото си и изчезнал с нея преди младоженецът и слугите му да се съвземат от изумлението си, бел.пр.