— Продължавай — помоли той.
— Не си спомням майка ми — починала е, когато съм била много малка. И преди да се появиш ти ние двамата си бяхме единствените близки хора. Вярвали сме си. Когато бях болна, той седеше по цели нощи до леглото ми. Не мога да го нараня сега, Джими. Няма да бъде честно.
Джими обърна глава от страх да не би лицето му да издаде чувствата, които го завъртяха. Той изведнъж почувства страшна, необяснима ревност. Той я желаеше — и тялото, и душата й, а всяка дума, която изричаше сега, беше като камшик по отворена рана. Миг преди това беше сигурен, че тя му принадлежи, а сега се чувстваше като чужденец, като натрапник, осквернител на свещена земя.
Тя видя реакцията му и интуицията й подсказа какви са мислите му.
— Не, не — извика тя. — Не е това, Джими!
Той отново я погледна и се поуспокои.
Останаха да седят мълчаливи. Дъждът беше отслабнал и сега равномерно потропваше по дъсчения покрив. Ивица синьо усърдно избутваше сивите натрапници от територията си.
— Какво ще правим сега? — обади се накрая тя. — Какво можем да направим?
— Ще трябва да изчакаме — Джими беше готов с отговора. — Всичко ще се нареди. Сега никой не може да ни попречи.
Дъждът спря. Над главите им отново се разстилаше синята дълбина. Слънцето, вече ниско над хоризонта, отново подпали езерото. Въздухът беше прохладен и свеж.
Джими прие промяната като поличба. Ето това беше истинското лице на света — слънчев и приветлив, а не сив и мрачен какъвто беше допреди малко в мислите му. Той беше победил. Онова, което оставаше да се свърши, беше рутина.
След малко той подкара лодката по блесналата като разтопена мед повърхност на езерото.
— Трябва да се връщаме — каза той. — Колко ли е часът? Толкова ми се иска да останем тук завинаги. Но сигурно вече е късно. Моли!
— Да?
— Каквото и да стане трябва да развалиш този годеж с Дрийвър. Искаш ли аз да му кажа?
— Не, аз ще го направя. Ще му го съобщя писмено, ако не го видя преди вечеря.
Джими плясна няколко пъти с веслата.
— Не мога повече да се сдържам — избухна внезапно той. — Моли, имаш ли нещо против, ако изпея стих-два. Грача ужасно, но съм толкова щастлив, че ще се пръсна. Ще спра веднага щом мога.
И той отпусна глас, отговарящ доста точно на самооценката му.
20
Урок по пикет
В това време лорд Дрийвър, след неколкоминутно кокорене подир отдалечаващата се лодка, напусна езерния бряг и запали цигара с намерението да поразмишлява над новосъздалата се ситуация в усамотението на дивата природа. Той се чувстваше обиден и оскърбен от Живота, който напоследък се беше заел със завидно постоянство да посипва пътя му с динени кори. И причина за тези му терзания не беше бягството на Моли в лодката с Джими. Други бяха неговите горчивини. Човек не може да си свирка и да раздава усмивки наляво и надясно, когато е принуждаван от своя безсърдечен чичо тиранин да се раздели с момичето, което обича и да се сгоди за друго, което не може да накара дори една единствена клетчица в сърцето му да трепне. Въпреки че по природа лорд Дрийвър не беше склонен към самоанализ и човъркане из чарковете на душевната си машинария, размишлявайки над положението си, той се улови, че го мъчи един въпрос — дали поведението му не е проява на известна слабост. Но после отхвърли категорично тази мисъл.
Защото ако откажеше да изпълни заповедта, чичо му Томас щеше да си плюе на ръцете и набързо да му покаже нагледно какъв е животът в Пъкъла. Ей това беше проблемът. Само ако имаше, да кажем, по две хилядарки годишно на свое име, той можеше да хвърли в лицето му един твърд отказ и да не играе по свирката му. Но къде този късмет? Чичо му Том можеше при най-малкото неподчинение да ореже авоарите му до такава ужасяващо нищожна сума, че той щеше да остане гол като църковна мишка и да живее в замъка неотлъчно ден и нощ без да може да нарече дори едно единствено пени свое собствено. Из главата му за кръжиха кошмарни картини. През пролетта и лятото, когато ловният сезон беше в разгара си, лорд Дрийвър беше склонен по-малко да роптае срещу пребиваването си в дома на дедите си. Но да бъде зачислен към него целогодишно! По-добре с разбито сърце в метрополията, отколкото и един едничък зимен ден в Дрийвър!