Но понякога тънки пукнатини на страх и мрачни предчувствия започват да глождят тази иначе корава сплав от щастие и увереност в собствената непогрешимост. „Тя ме кара непрекъснато да купувам какви ли не ненужни вехтории — можете да чуете вайкането на някой, достигнал третата четвъртина на годежния период. — Представи си само, вчера ме принуди да си купя две нови вратовръзки.“ Съмнения дали човешката натура би издържала подобно напрежение започват да ръфат гръдта на гордия доскоро победител.
Но каквито и трагедии да забулват края на предсватбената карантина, началото е окъпано в слънчева светлина.
Джими, любувайки се на насапунисаното си лице в огледалото преди да се преоблече за вечеря, беше изцяло зает с философски обобщения върху удивителната уникалност на този най-прекрасен от всички прекрасни светове.
Никакви съмнения не раздираха вътрешността му.
В момента дори беше забравил за съществуването на бившия блюстител на отвъдокеанския закон. В един свят, който беше обитаван от Моли, нямаше място за други хора. Дори като мазки на фона.
Разходката му из висшите небесни сфери беше прекъсната от внезапната поява на Шилото. Може би Джими, гледайки на околните през розовите очила на щастието и доволството, откриваше и в техните маниери следи от напиращо желание да заизвиват глас и да защракат с пръсти, но му се стори, че Шилото е под въздействието на едва сдържано тържество и ликуване. Краката на възпитаника на Бауъри ситняха по килима странен танц. Под пембените къдрици лицето му лъщеше като току-що калайдисан тиган.
— Е, как вървят похожденията на младия лорд Фицмълинс? — приветства го Джими. — Шило, бил ли си някога шафер?
— Шефе?
— Шафер на сватба — това е човекът, който държи младоженеца за яката, докато трае данданията, за да е сигурен, че няма да му щукне в един момент да се изпари нанякъде. Приятелят, който се грижи за всичко, събира парите, а накрая грабва първата шаферка, отнася я вкъщи и двамата заживяват щастливо до края на дните си.
Шилото поклати глава.
— Не виждам за к’во му е на човек да се жени, шефе.
— Аха, ти май си женомразец. Но само почакай, Шило. Някой ден любовта ще покълне в сърцето ти и ти ще започнеш да пишеш стихове.
— Да не ми е изпила чавка акъла, бе шефе — запротестира Шилото възмутен от ужасното бъдеще, което му предвещаваше Джими. — Нямам нужда от никакви момичета. Празна работа е тая.
Това си беше чиста ерес. Джими остави бръснача от съображения за сигурност и се зае да разпръсва мрака в главата на Шилото:
— Шило, ти си една дебела глава — започна той. — Ако имаше поне малко ум в ей туй нещо, дето ти е чучнато върху раменете, щеше да знаеш, че единственото нещо, което човек си струва да направи в живота си, е да се ожени. Вие, дебелокори ергени такива, просто ме влудявате. Помисли си какво значи за теб да си имаш една малка женичка. Излизаш в студената зимна вечер да ограбваш някоя къща, но знаеш, че там някъде те чакат чиния топла супа и собствените ти меки чехли. А после тя сяда на коленете ти и ти й разказваш как си гръмнал в куфелника някакво си тъпо фанте. Не е ли прекрасно. Аз например не мога да измисля нищо по-приятно от това.
— Веднъж имах едно момиче — промълви Шилото замислено. — Ама тя ме остави. Ожени се за полицай.
— Значи не си е струвала усилията, Шило — откликна веднага със съчувствие на мъката му Джими. — Не си заслужава да се коркаш за момиче, което е постъпило по такъв подъл начин с теб. Трябва да си намериш някоя мила, симпатична девойка, която да одобрява твоя бизнес. А сега ме остави да се избръсна, защото ще закъснея за вечеря. Тая вечер ще стават велики събития.
Шилото се оживи.
— Тъй е, шефе! Точно туй исках…
— Ако човек можеше да събере в един варел цялата синя кръв, която ще се събере под тоя покрив след малко, може съвсем спокойно да си отвори бояджийска работилница. Обаче те съветвам да не опитваш. Те едва ли ще харесат идеята. Впрочем, я ми кажи, виждал ли си отново онзи иконом, който ти смяташ за ченге?