Двайсет лири, например, в речниковия запас на сър Томас Блънт, бяха напълно разумен разход за човек, сгоден за Моли Макикърн и пълно прахосничество за човек, с когото тя разваля годежа. Ето тези тънки отсенки в значението на думите правят английския език пълен с толкова клопки за чужденците.
Негова светлост беше така вглъбен в размислите си, че забеляза присъствието на сър Томас едва когато той проговори до сами ухото му.
— Е, Спени, момчето ми — ревна ентусиазирано новоизлюпеният рицар на Нейно Величество. — Май е време да се преобличаме за вечеря, а? А?
Той беше в чудесно разположение на духа. Мисълта за изтънчената и високопоставена компания, която трябваше да забавлява тази вечер, като с вълшебна пръчица го беше изтръгнала от перманентната му намусеност и го беше превърнала в пенлив извор на приветливост и благоразположение. Човек можеше и с просто ухо да чуе как из вените му гъргори млякото на човешката доброта. Каква ирония на Съдбата! Тази вечер — до там се простираше щедростта му — един предан племенник би могъл да отиде при него, да разтвори джобовете си и да гребе с пълни шепи от сандъка с жълтиците — ако обстоятелствата бяха по-различни.
Младият граф измуча нечленоразделно в отговор, пъхвайки припряно съдбовното писмо в джоба си. Щеше да съобщи новината малко по-късно.
— Добре ли се справяш с ролята, момчето ми? — продължи да имитира гугутка сър Томас. — Да не вземеш да провалиш пиесата, като си забравиш думите. Това в никакъв случай не трябва да го правиш.
Погледът му беше привлечен от плика, който Спени беше изпуснал. В резултат последва временно изключване от режим „Приветливост и благоразположение“. Неговата придирчива душа ненавиждаше неразбориите.
— Боже мили! — викна той и се наведе. — Защо хората непрекъснато разхвърлят разни хартии из къщата. Не мога да понасям боклуците.
Ако някой страничен наблюдател чуеше мърморенето му без да може да види какво всъщност става на местопроизшествието, би си помислил, че цяла орда участници в играта „заек и хрътки“15 са посипали стълбището с купища хартийки. Подобни произшествия караха сър Томас да съжалява за старите дни. Разпоредба 67 на „Магазини Блънт“ предвиждаше глоба от половин крона16 за онзи служител, който е уличен в хвърляне на хартия в непредназначените за това места.