— Аз… — запелтечи Негова светлост.
— Този плик — сър Томас се изправи, сграбчил уликата в ръка — е адресиран до теб!
— Тъкмо щях да го вдигна. Вътре… ъ-ъ… имаше бележка.
Сър Томас отново погледна плика. Приветливостта и благоразположението се възкачиха отново на престола си.
— Аха, женски почерк — с мек глас констатира той. После погледна закачливо увехналия като забравено в саксия цвете пер. — Разбирам, разбирам. Колко очарователно. Момичетата трябва да изживеят своя малък романс. Предполагам, че вие двамата цял ден си разменяте любовни бележчици. Прекрасно, много мило, трогателно! Не се срамувай от това, момчето ми. Харесва ми. Мисля, че е очарователно.
Ако това не би могло да се нарече зачекване на въпроса, то тогава хората само щяха да се пулят и цъклят един срещу друг. И тук му беше мястото Негова светлост да се изправи в цял ръст и да заяви: „Чичо, не мога да те лъжа. Не мога да си позволя дори за минута да те гледам заслепен от заблуда, която една моя дума може да разсее. Съдържанието на тази бележка не е такова, каквото ти предполагаш. В нея се казва следното…“
Но думите, които като птици лекокрили литнаха от устата му, бяха със съвсем друга насоченост:
— Чичо, ще ми дадеш ли двайсет лири?
Дори самият дванайсти граф беше стъписан, след като ги изрече. Те просто се изплъзнаха от устата му. Не можа да ги спре.
За момент сър Томас беше неприятно изненадан от смяната на темата, но временното колебание не се отрази пагубно на рядко наблюдаваното от околните тазвечершно настроение. Сър Томас приличаше на човек, който е протегнал ръка да погали котка, а тя внезапно го е одраскала.
— Двайсет лири, а? — повтори той замислено.
Но после млякото на човешката доброта заля като висока приливна вълна раздразнението. Това беше нощ с богати дарове за заслужилите.
— Ама разбира се, момчето ми, разбира се. Веднага ли ги искаш?
Негова светлост потвърди на секундата своята вопиюща нужда от дотацията с такава пламенност и жар, с каквато едва ли е изричал дори любовни слова.
— Добре, добре. Ще видим какво можем да направим по въпроса. Ела с мен.
Сър Томас тръгна към стаята си. Като всички стаи в замъка и тя беше огромна. Една от стените беше напълно скрита от завесата, зад която Шилото беше намерил надеждно убежище този следобед.
Сър Томас се приближи до тоалетката и отключи едно чекмедже.
— Двайсет, казваш значи? Пет… десет… петнайсет — ето моето момче.
Лорд Дрийвър измърмори благодарностите си. Сър Томас ги прие с приятелско потупване по рамото.
— Харесвам ги аз тези работи!
Негова светлост се оцъкли насреща му от това признание.
— Въобще нямаше да те моля, чичо — започна да се оправдава той, — ако не беше…
— Харесвам ги аз тия работи с писането на любовни бележници — прекъсна го сър Томас. — Това показва горещо сърце. Тя е едно очарователно момиче с горещо сърце! Ти си невероятен късметлия, момчето ми.
Негова светлост, въртейки банкнотите из ръцете си, се съгласи мълчаливо с него.
— Трябва да се обличам — отбеляза сър Томас и се ухили още повече. — Всъщност, момчето ми, смятам да използвам тазвечершното събиране, за да обява публично годежа ви. Мисля, че ще бъде най-ефектно след края на театралното представление. Ще кажа няколко думи — нещо кратко и без официалности — просто ще ги помоля да ви пожелаят щастие и тъй нататък. Харесва ми тази идея. Мисля, че е напълно в духа на старите традиции. Да.
Той се обърна към огледалото и свали яката си.
— Е, можеш да тръгваш, момчето ми — подкани сър Томас Негова светлост. — Не трябва в никакъв случай да закъсняваш.
Негова светлост не чака повторна покана.
Докато навличаше вечерните си дрехи, главата на Спени Дрийвър гъмжеше от най-разнородни мисли, но онази, която най-често го навестяваше, му шептеше сладко, че поне едно нещо беше наред — той имаше двайсет лири. Е, когато чичо му научи истината, ще има колосални катаклизми. Сигурно трусовете щяха да бъдат равни по сила на онези от земетресението в Сан Франциско17. Но какво от това? Той имаше парите.
Негова светлост с олекнало сърце ги пъхна в джоба на сакото си. Щеше да ги вземе със себе си и да се разплати с гадината Харгейт веднага след вечеря. После излезе от стаята си. Когато стигна площадката, дочу шумолене на вечерна рокля. От другата страна на коридора идваше момиче. Той я изчака в началото на стълбите, за да й даде път да мине преди него. Когато се появи на площадката, Негова светлост видя, че това е Моли.
За момент настъпи неловко мълчание.
— Ъ… получих бележката ти — почувства се задължен пръв да заговори лорд Дрийвър.
17
Силно земетресение, станало през 1906 год., погубило стотици и разрушило хиляди сгради. Земята се люляла в продължение на пет минути, бел.пр.