— Не ми изглеждаш особено разстроен — отбеляза Моли. — Всичко наред ли е?
— Ами виж…
— Не ми се извинявай. Добре ли направих?
— Ами как да ти кажа. Аз…
Той срещна погледа й. В следващия миг и двамата избухнаха в смях.
— Знаеш ли — каза Негова светлост. — Искам да кажа, че… ъ-ъ… Виж сега, няма причина да не си останем добри дружки.
— Разбира се.
— Наистина ли мислиш така? Страхотно. Дай да си стиснем ръцете.
Точно насред това побратимяване ги свари сър Томас, който също слизаше надолу.
— Аха! — викна той закачливо. — Браво, браво, браво! Не ми обръщайте внимание, не ми обръщайте внимание!
Моли се изчерви от неудобство. Тя не харесваше сър Томас дори когато не крещеше закачливо, а в този случай направо го мразеше. Освен това се почувства страшно глупаво. Една среща със сър Томас тази вечер беше сред най-слабо жадуваните неща за Моли. Тя се питаше дали той ще се държи хладно и надменно или ще бъде ядосан и вбесен. Най-песимистичните й предвиждания вещаеха дълга и болезнена сцена. Сегашното му поведение за нея беше като чудо и тя не можеше да го разбере.
Но само един поглед към лорд Дрийвър изясни загадката. Това ужасно създание беше добило изражението на палаво дете, което се готви да гръмне бомбичка. Свил се беше като пред голям трясък.
Тя го съжали. Значи все още не е казал новината на чичо си! Разбира се той имаше много малко време. Сигурно Сандърс му е дал бележката преди да отиде да се преоблече.
Както и да е, нямаше никакъв смисъл да удължава агонията. Сър Томас трябваше да узнае новината рано или късно. Тя дори беше доволна от възможността сама да му я съобщи. Щеше да му обясни, че всичко е станало по нейна вина.
— Страхувам се, че е станала грешка — каза Моли.
— Ъ? — измуча стъписан сър Томас.
— Аз размислих и дойдох до заключението, че ние… С една дума, развалих годежа.
Изпъкнали очи на сър Томас изхвръкнаха още повече от гнездата си. Доматеният тен на лицето му придоби оттенъка на презрял екземпляр от споменатия вид. Изведнъж той се изкиска.
Моли го погледна озадачена. Сър Томас наистина се държеше непредвидимо тази вечер.
— Разбирам — изхриптя той. — Вие си правите шегичка с мен! Значи за това си шушукахте, когато слизах по стълбите. Не ми ги разправяйте на мен такива! Ако ти наистина беше го отрязала, нямаше да се кикотите така заедно. Не е хубаво да правиш така, мила моя. Щях да ти повярвам, ако не ви бях видял.
— Не, не — викна Моли отчаяно. — Вие грешите, много грешите. Когато ни видяхте, ние просто се уговаряхме да си останем добри приятели — това беше всичко. Аз развалих годежа преди това. Аз…
Моли чу, че лордът нададе глух стон, но реши, че това е неговият начин да потвърди казаното. И през ум не й мина, че може да е някакъв вид предупреждение.
— Тази вечер написах бележка на лорд Дрийвър — продължи Моли, — в която му съобщавах, че не бих могла…
Тя прекъсна разтревожена обяснението си. Още в началото на последната реплика забеляза, че сър Томас видимо започна да се издува и сега изглеждаше така сякаш всеки момент ще експлодира и ще се пръсне на хиляди парченца. Тенът на лицето му вече беше в тъмновиолетовата гама. А за ужас на Моли й се стори, че очите му бавно изпълзяват навън като охлюви от черупките си. От гърлото му долитаха странни гъргорещи звуци.
— Така-така… — успяха да се различат сред хъркането упоменатите членоразделни звуци.
Той преглътна и пробва отново силите си в артикулацията.
— Значи това — този път по-успешно изхъхри той, — значи това е било написано в онова писмо, а?
Лорд Дрийвър се усмихна безпомощно.
— А? — събрал сили ревна сър Томас.
Лорд Дрийвър трепна стреснато.
— Ами… да — изшептя той. — Да, да това беше.
Сър Томас го погледна с изпепеляващ поглед. Моли местеше ужасена очи ту към единия, ту към другия.
Последва пауза, през която по всичко личеше, че сър Томас си възвръща контрола над горните етажи. И изглежда осъзна пълната несъвместимост с добрите маниери на една семейна кавга насред стълбището, защото само тръсна глава и тръгна напред.
— Ела с мен — каза той на лорд Дрийвър с леден тон.
Негова светлост го последва овчедушо. Моли ги изгледа как се отдалечават, опитвайки се да схване смисъла на събитията от последните минути. Имаше нещо, което й убягваше. Не беше възможно единствено само прекратяването на годежа да вбеси така сър Томас. Не че беше човек, който се опитва да разбере другите, но все пак не можеше да не види, че лорд Дрийвър няма вина.
В преддверието Сандърс беше застанал до гонга и се готвеше да даде сигнал за начало на купона.
— Не сега! — просъска сър Томас. — Чакай!