Озадачена Моли го последва и точно в момента, когато ключалката се предаде в ръцете на Спени с оглушителен пукот, тя беше стигнала вратата на стаята.
— Лорд Дрийвър! — не успя да сдържи възклицанието си Моли.
Мрачната решителност, изписана на лицето на Негова светлост се разтопи в крива, но приветлива усмивка.
— Мили Боже! — изхриптя той облекчен от гледката. — Радвам се, че те виждам… Нали каза там на стълбите… че сме дружки. Добре дошла. Искаш ли да седнеш?
Той размаха гостоприемно ръката, в която държеше чекмеджето. Движението повдигна една от банкнотите. Тя политна в посока към Моли и мирно се кротна в краката й.
Девойката се наведе и я вдигна. Находката съвсем я обърка.
— Но… но… — заекна учудено Моли.
Негова светлост се разля насреща й в сияйна усмивка на доброжелателност.
— Седни — настоя той. — Ние сме приятели — много добри приятели, нали?
— Но, Спени, какво правиш тук? Какъв беше този шум, който чух?
— Отварях чекмедже — кротко обясни перът.
— Но… — тя замълча и погледна към банкнотата в ръката си. — Но това са пет лири.
— Пет лири — потвърди Негова светлост, — точно така. Има и още тук вътре.
Моли все още не можеше да разбере нищо.
— Но… ти… крадеш ли ги?
Негова светлост вирна глава.
— Не — отрече той. — Не ги крада! В никакъв случай.
— Тогава…
— Ами стана така — преди вечеря старецът беше в добро настроение и ми даде двайсет лири. После обаче те срещнахме на стълбите и ти пусна котките от торбата.
— Но защо? Сигурно…
Негова светлост отново размаха злополучното чекмедже.
— Не те обвинявам — каза Спени великодушно. — Грешката не беше твоя. Просто лош късмет. Ти не знаеше… за писмото.
— За писмото? — изви вежди Моли. — Да, каква беше тази история с писмото? Веднага разбрах, че обърках нещо, още щом казах, че аз съм го писала.
— Проблемът беше — осветли я лорд Дрийвър, — че старият си мислеше, че е любовно писмо. А аз не си направих труда да му разсея заблудата.
— Не му беше казал? Но защо?
Негова светлост вдигна вежди.
— Трябваше да му измъкна двайсетачка — призна си той откровено.
Чувайки причината за всички скорошни вълнения, Моли избухна в смях.
— Не се смей — запротестира Негова светлост засегнат. — Не се майтапя — честна дума.
Той взе останалите три банкноти и сложи чекмеджето на мястото си.
— Но, Спени! — викна Моли. — Ти не можеш! Не трябва да правиш това! Това е кражба! Те не са твои!
Негова светлост й се закани с пръст.
— Ей тук вече грешиш. Мои са! Старецът ми ги даде.
— Даде ти ги? Защо тогава счупи ключалката на чекмеджето?
— Дъртакът му с дъртак си ги взе обратно, когато разбра за писмото.
— Значи не са твои?
— Не, мои са! Аз имам морално право над тях.
Моли загрижено сбърчи чело. Мъже от типа на лорд Дрийвър събуждат майчинския инстинкт у жените. Като мъж Моли не можеше да открие дори едно от качествата, които тя смяташе, че трябва да притежава един представител на силния пол, но като палаво дете, което трябва да бъде предпазено от неприятности, той успя да погълне цялото й внимание.
— Но, Спени… — реши тя да се опита да го убеди. — Не трябва да вземаш тези пари. Ти…
— Изглеждаш превъзходно в тая рокля — смени темата лорд Дрийвър, отминавайки без внимание нейните опити да го вразуми.
— Благодаря, Спени. Но послушай ме — не се отказваше тя от мисията си. — Трябва да оставиш тези пари на мястото им. Виж, аз слагам петте лири в чекмеджето. Дай ми и другите и аз ще ги сложа и тях там. После ще го затворим и никой нищо няма да разбере.
Тя взе парите от ръката му и ги върна обратно в чекмеджето. Той я следеше мълчаливо, сякаш размисляше върху силата на аргументите й.
— Не — изведнъж възкликна той. — Не, тези пари ми трябват. Те ми принадлежат по право. Старецът…
Тя леко го бутна настрани.
— Да, да, знам — ласкаво му заговори Моли. — Знам, че е срамно, задето са ти ги взели, но те трябва да останат тук. Не разбираш ли, че в момента, в който открият липсата им, веднага ще те заподозрат? И тогава ще си имаш още по-големи неприятности.
— Има нещо такова — призна Негова светлост.
— Разбира се, че е така, Спени. Радвам се, че го разбра. А сега вече можем спокойно да слезем долу…
Тя замлъкна. Беше затворила вратата още в началото на драматичната сцена, но острият й слух долови звук от стъпки по коридора отвън.
— Бързо! — изшептя Моли, сграбчи ръката на Негова светлост и щракна ключа за електричеството. — Някой идва. Не трябва да ни заварват тук. Ще видят счупената ключалка и веднага ще се нахвърлят отгоре ти. Бързо!