А момичето? Не са си казали нито дума и е толкова трудно да…
На това място Джими потъна в целебен сън.
3
Господин Макикърн
По времето, когато Джими беше здраво приклещен в обятията на съня и Шилото още не беше нахлул в дневната и живота му, някой си господин Джон Макикърн, капитан от полицията, седеше в салона на къщата си в жилищната част на града и четеше. Той беше мъж с едри пропорции. Всичко му беше исполинско — ръцете, краката, раменете, гръдния кош и особено ченето, което даже в моменти на ведро настроение отправяше към околните мълчаливо предупреждение: „Внимание! Зъл собственик!“. А когато нещо ядосаше капитана, това чене щръкваше напред като таран на военен кораб. В дните, когато патрулираше като обикновен полицай главно по улиците на Ийст Сайд, това негово чене се беше прочуло от Парк Роу та чак до Четиринадесета улица. Нито един уличен бой, колкото и всепоглъщащ да беше, не можеше да задържи вниманието на младата кръв на Бауъри3, когато наблизо се мернеше ченето на господин Макикърн, да не говорим, че го следваха и останалите части от масивните му телеса. Капитанът беше мъж, който не знаеше що е страх и се врязваше насред апашките тълпи като бронебойна машина.
Но характерът му си имаше и друга страна. Всъщност тази друга страна заемаше толкова много място в душата му, че останалите качества — бойната му готовност и страстната защита на обществения ред — можеха да се приемат само като бегло лирично отклонение. Защото амбицията му беше толкова голяма, колкото и юмрукът и толкова агресивна, колкото ченето му. Когато влезе в полицията, едничката му идея беше да стане богат и той се зае да постигне целта си с устрем и страст, които бяха точно толкова непогрешими, колкото и могъщата му полицейска палка. Някои полицаи са родени рушветчии, други си искат подкупите, а на трети направо им ги пъхат в ръцете. Мистър Макикърн беше започнал като част от първата група, после се издигна до втората, а от няколко години вече беше виден представител на малобройната и просперираща трета категория, онази, която не излиза да си търси рушветите, а си седи у дома и чака сами да й кацнат на рамото, т.е. в джоба.
Макар че нито името му, нито финансовите му методи го подсказваха, господин Макикърн по рождение беше английски джентълмен. Пълната му биография би отнела много време. В съкратен вид тя гласеше следното. Истинското му име беше Джон Форест, единствено дете на някой си Юстъс Форест, някога майор от гвардията. Единственият му роднина беше Едуърд, по-големият брат на Юстъс, ерген. Когато госпожа Юстъс почина четири години след сватбата си, вдовецът прекара осемнайсет месеца в Монте Карло, разработвайки безпогрешна система как да разори банката. След което за огромно задоволство на управата се застреля в градината по общоприетия начин и остави много дългове, никакви активи и един син.
Едуърд, по това време вече влиятелен човек на Ломбард стрийт, осинови Джон и го изпрати на обучение в поредица от учебни заведения, като се започне от детската градина и се стигне до Итън.
За беда в Итън бяха проявили изисквания за по-висок стандарт поведение, отколкото той беше готов да предложи и затова седмица след осемнадесетия му рожден ден итънската му кариера приключи преждевременно. При което Едуърд Форест постави своя ултиматум. Джон можеше да избере между най-най-ниската длъжност в бизнеса на чичо си или сто лири в банкноти, придружени с обичайното измиване на ръцете и отричане от родителски задължения.
Джон беше посегнал към парите преди още чичо му да се доизкаже. Същия ден замина за Ливърпул и оттам на следващия за Ню Йорк.
Той похарчи стоте си лири, опита си късмета с една-две работи и накрая се сприятели с един благоразположен полицай, който, забелязвайки внушителната му физика, му предложи да се присъедини към полицията.
Полицаят, казваше се О’Фладърти, обсъди въпроса с две други ченгета — О’Рурк и Мълдуун, и му препоръча горещо да смени името си с нещо ирландско, което щяло да му послужи в новата професия. В резултат Джон Форест беше изтрит от лицето на света и на негово място се пръкна полицаят Дж. Макикърн.
В преследване на богатството Джон не бързаше слепешката. Той не желаеше нищожните суми, които всяко нюйоркско ченге получава. Беше се прицелил в нещо по-голямо и беше готов да чака, за да го има. Знаеше, че скромното начало е досаден, но неизбежен подстъп към големите пари. Вероятно Капитан Кид4 е започнал по същия начин. А също и господин Рокфелер. Джон не искаше нищо повече от това да върви по стъпките на великите майстори в занаята.
3
Бауъри — престъпнически квартал в Ню Йорк и улица със същото име, известна с кръчмите и нощните приюти за бедни, бел.пр.