— Ами тогава… тогава… о, по дяволите! Значи тогава той е долен, мръсен, вонящ ментарджия, подъл плъх, коварно влечуго…
— Гениален си в намирането на точното описание — възторгна се Джими. — Схвана същността му още от първия път.
— Няма да му платя и едно проклето пени.
— Разбира се, че няма. Ако изкаже някакви възражения, изпрати го при мен.
Духът на лорд Дрийвър полетя в небесата. Окуражаващият ефект на пенливия еликсир беше отпуснал сетивата му и сега можеше ясно да види това, което му беше убегнало в предишното му по-бойко настроение — че когато бъде открита липсата на банкнотите, черната сянка на подозрението със сто процентова сигурност ще падне точно върху неговата персона.
— Мили Боже! — викна Спени, бършейки росно чело. — Цяла канара се свлече от плещите ми! Чувствам се лек като птичка и безгрижен като двегодишен! Ти си страхотен, невероятен си, Пит, братко!
— Много ме четкаш — скромно отвърна Джими. — Ще взема да си вирна носа.
— Слушай, Пит, кажи ми честно — да не би ония приказки, дето ни ги пробута преди малко — за баса и всичко останало — да са истина? Искам да кажа… Хрумна ми нещо.
— Живеем в невероятни времена.
— Не каза ли, че името на онзи твой приятел, актьорът, е Мифлин? — попита Негова светлост, но преди Джими да успее да потвърди, продължи, рязко сменяйки темата. — Велики боже! Какво е това? Някой идва!
Той се стрелна към завесата като заек. Тя все още леко се поклащаше, когато вратата се отвори и в стаята като мощен тайфун нахлу сър Томас Блънт.
26
Смутни времена за сър Томас
За човек, чиито намерения спрямо диамантената огърлица и нейните собственици бяха така невинни, Джими се оказа в изключително компрометираща позиция. Дори при много по-благоприятни обстоятелства щеше да му бъде извънредно трудно да даде задоволително обяснение за присъствието си в стаята на сър Томас. Всъщност ситуацията беше такава, защото последното отчаяно действие на Негова светлост преди да потърси надеждно убежище беше да се освободи от диамантения компромат колкото се може по-бързо. Той я пусна на земята сякаш беше наниз не от скъпоценни камъни, а от горещи въглени. За втори път в продължение на десет минути бижуто се разстла по килима като бисерна роса и сър Томас стана свидетел на заключителния етап от предприетите от Джими спасителни действия. Гледката беше впечатляваща — Джими, облян в светлина, стои насред собствената му стая с полюшваща се огърлица в ръка.
Заслужилият рицар на британската корона замръзна на прага, а лицето без никакви корекции би могло да послужи за модел на маска, изобразяваща Смайване. Изпъкналите му очи бяха залепнали за просветващата в разноцветни багри огърлица. Джими можеше да види титаничните усилия, които сър Томас полагаше, за да намери подходящите думи, които да паснат на тази толкова нестандартна ситуация и дори му стана жал за стареца. Вълнения от този калибър бяха противопоказни за късоврат мъж като сър Томас.
Джими се опита да му помогне да започне разговора с едно любезно „Добър вечер“ и сър Томас беше на път да проговори. Но засега все още се препъваше в началното „Какво“.
— Какво… какво… какво — пелтечеше пряснопроизведеният аристократ.
— Преди време в Южна Дакота се запознах с мъж, който заекваше — намеси се загрижено Джими. — Имаше навика да дъвче кучешки бисквити, докато говори. И това се оказа идеален лек. Друг начин е да броиш до десет, докато измислиш какво да кажеш, а след това да го изскороговориш на един дъх.
— Ах ти мерзавец!
Джими внимателно постави огърлицата на тоалетната масичка. После се обърна към сър Томас с ръце в джобовете. Над главата му можеше да види слабото полюшване на диплите на завесата, галени сякаш от нежния полъх на летен ветрец. Очевидно драматизмът на ситуацията не беше убегнал и от вниманието на Хилдебрант Спенсър, дванайсти граф Дрийвър въпреки липсата на пряка видимост.
Съвсем наясно с него беше и Джими. Но той имаше готов план за отбрана. Знаеше, че е напълно безполезно да изложи пред своя домакин истинските факти по случая. У сър Томас се усещаше недостиг както на доверие в ближния така и на нормандска кръв.
От всичките му сценични превъплъщения, това щеше да се окаже най-трудното, но Джими вече беше влязъл в ролята. А най-куриозното на ситуацията беше това, че напълно се покриваше с Трето действие от „Скъпа, крадецът иде“, в което Артър Мифлин изигра така виртуозно вежливия касоразбивач.
Сега Джими имаше намерение да даде своя интерпретация на типажа. Артър Мифлин беше запалил цигара и беше започнал да пуща кръгчета дим и остроумни забележки. Цигарата щеше да бъде от огромна полза и на Джими, но той реши да даде най-доброто от себе си без помощни средства.