— Значи това си ти? — възвърнал говорните си умения ревна насреща му сър Томас.
— Кой знае!
— Крадец! Долен крадец!
— Хайде пък сега и долен — протестира Джими. — Защо трябва да ме обиждате само защото не ме познавате? Откъде да знаете дали в Америка не съм някоя от големите акули? Може да съм Уили Бостънеца или Сакраменто Сам? Нека да се придържаме към рамките на благоприличието в предстоящия дебат.
— Аз те подозирах. Заподозрях те от момента, в който разбрах, че този идиот, моят племенник, е довлякъл в къщата човек, с който се познава от няколко часа. Ето какъв си бил! Крадец, който…
— Лично аз не възразявам срещу обръщението — прекъсна го Джими, — но ви съветвам, ако някога попаднете сред касоразбивачи да не ги наричане крадци. Те са изключително чувствителни хора. Разбирате ли, между двата клона на занаята съществува огромна пропаст, както и непримирими кастови предразсъдъци. Представете си, че сте играещ ръководител на театрална трупа. Как ще реагирате, ако ви нарекат прост статист? Сега разбирате ли разликата? Ще нараните чувствата им. Един обикновен крадец в случай подобен на този сигурно би употребил насилие, а насилието, с изключение на извънредните обстоятелства — аз се надявам сегашните да не са такива — противоречи на кодекса на касоразбивачите. От друга страна, сър Томас, принуден съм да добавя, че сте под моя прицел.
В джоба на сакото си Джими беше пуснал лулата си. Той притисна мундщука й настрани така че окръглеността му да изпъкне. Сър Томас забеляза издутината и леко побледня. Джими си придаде свирепо изражение. Но мислено си призна, че не може да достигне върховото постижение на Артър Мифлин в Трето действие.
— Пистолетът ми — продължи да се мръщи Джими — както виждате, е в джоба ми. Аз винаги стрелям оттам, независимо от големите разходи, които правя по шивачи. Малкият ми приятел е зареден и готов за действие. Пръстът ми е на спусъка, затова ви препоръчвам да не докосвате звънеца, към който гледате. Има и други причини, поради които не е препоръчителна допълнителна публика, но тях ще ги изложа малко по-късно.
Сър Томас протегна ръка.
— Направете го, щом искате — каза помирително Джими. — Вие сте си вкъщи, но на ваше място не бих го сторил. От метър и половина изстрелите ми са винаги точни. Просто няма как да пропусна. Всъщност нямам намерение да стрелям, за да ви убия. Нека да бъдем хуманни на това прекрасно празненство. Просто ще ви прострелям в коляното — доста боли, но не е фатално.
И той заплашително размърда лулата си. Цветът по лицето на сър Томас съвсем излиня, а ръката му се отпусна безсилна.
— Страхотно! — похвали го Джими. — В края на краищата защо да бързаме да прекъсваме тази наша приятна малка среща? Нека си побъбрим, щом сме се събрали. Как върви представлението? Хареса ли ви началото? О, почакайте да видите нашето шоу. Трима от нас казаха думите си без грешка на генералната репетиция.
Сър Томас се беше отдалечил от звънеца, но това беше само временно отстъпление с цел изчакване на подходящия момент. Той разбираше, че ще е неразумно да натисне бутона на звънеца точно сега, но беше възвърнал самообладанието си и след като прецени обстановката си каза, че в крайна сметка той ще спечели играта.
Джими беше в капан.
Затова лицето на сър Томас постепенно си възвърна патладжанения оттенък. Ръцете му автоматично сграбчиха полите на фрака, а краката му увеличиха разстоянието помежду си. Джими с усмивка забеляза тези очевидни признаци на възстановеното самодоволство на пера и си каза, че скоро на сър Томас ще се наложи отново да снижи котата на най-изпъкналата част от физиономията си.
Сър Томас пожела да разясни на натрапника безнадеждността на положението му.
— И как, ако смея да запитам — проговори ехидно той, — смяташ да напуснеш замъка?
— Няма ли да ми предоставите автомобил? — попита невинно Джими. — Но в момента все още не възнамерявам да напущам това прелестно местенце.
— Няма как да си плюеш на петите — изсмя се Сър Томас.
— Нали аз съм тук.
— Страхотно — възхити се Джими. — Няма да се учудя, ако се окаже, че мислим еднакво по всички въпроси. Припомнете си само как веднага приехте моите възгледи по повод звъненето със звънеца. Светкавично. Но кое ви кара да мислите, че аз имам намерение да напускам замъка?
— Предполагам, че едва ли ще имаш желание да останеш.
— Напротив. Това е единственото място — а аз съм обиколил доста — през последните две години, където съм се чувствал добре. Обикновено след една седмица вече ме е стегнала шапката и аз отново грабвам куфара. А тук мога да остана завинаги.