— В миналото навярно — подхвана отново изповедта си той — нашите отношения не са били на нужното ниво… Грешката беше моя. За мен беше трудна задача да се грижа за млад човек на твоята възраст…
Съзнанието за понесените неправди изкара пяна на устата на Негова светлост.
— По дяволите грижите ти! — ревна той. — Кой е искал от теб да се грижиш за мен? През всичките тези години ти ме следеше като хрътка. Ти ми отряза издръжката точно когато най-много се нуждаех от нея и аз трябваше да идвам да ти се моля за пари дори за да си купя една едничка цигарка. И в очите на всичките си приятели съм изглеждал като най-тъпият задник, който някога е съществувал. Всички ми се подиграваха. Трябваше непрекъснато да крънкам пари от кой ли не, за да преживявам. И на теб дължа петарка, Пит, нали стари друже?
Дългът възлизаше на десет лири, ако трябваше да е прецизен в сметката, но Джими не го сподели гласно. Той реши, че сигурно споменът за онези пет лири, които му зае в „Савой“, се е изличил от паметта на графа.
— Забрави — измърмори той.
— Не, няма да ги забравя — запротестира Негова светлост. Това само доказва моите думи. Ако имах прилична издръжка, това нямаше да се случи. И още нещо. Не ми позволи да се запиша в Дипломатическата служба. Защо не ми позволи?
Сър Томас се съвзе.
— Защото смятах, че ти липсва нужната квалификация, момчето ми.
— Знам, знам! — замята се лорд Дрийвър като обсебен от зъл дух. — Знам, че ме мислиш за ужасен глупак. И ми е дошло до гуша от това. И винаги се опитваше да ме ожениш за пари! Ако не беше толкова разумно момиче, ти щеше да съсипеш живота и на госпожица Макикърн, и моя. Казах ти, че ми писна. Аз съм влюбен в най-прекрасното момиче в Англия и ако тя все още ме иска, ще се оженя за нея!
При тези думи ужасът, изписан на всеки сантиметър от фасадата на сър Томас, увеличи интензитета си. Въпреки пренебрежението, с което се отнасяше към настоящия носител на титлата като към празноглав младеж, той питаеше огромен респект към името на рода Дрийвър.
— Но, Спенсър — почти изви сър Томас, — помисли за положението си! Не можеш…
— Не мога ли! Стига тя да ме иска и по дяволите положението ми! Какво ми е на положението? Кати е дъщеря на генерал, ако толкова държиш да знаеш. А брат й беше заедно с мен в колежа. Ако имах поне едно пени, което да нарека свое, щях отдавна да съм й предложил женитба. Хич и не се грижи за моето положение.
Сър Томас само изгъргори в отговор.
— А сега ме изслушай — каза Негова светлост с неподозирана решителност в гласа. — Предлагам ти нещо много просто. Ако искаш да забравя за твоята гнусна измама с фалшивите диаманти, престани да се опъваш и започни да действаш. Ще ме уредиш към някое посолство като начало. Няма да е никак трудно. Има дузини от старите дружки на баща ми, които ще скачат като млади козички при възможността да ми дадат шанс да вляза в правия път. Знам, че в някои отношения не съм мозъчен гигант, но всъщност какво толкова се очаква от дипломатите в кариерата. Трябва само да можеш да носиш вечерни дрехи, все едно че си го правил цял живот и да бъдеш като пеперудка на дансинга, а аз удовлетворявам и двете условия. А после ще дадеш благословията си на Кати и на мен — ако тя ме поиска. Ето това е всичко, което ми хрумва в момента. Съгласен ли си?
— Това е изнудване — започна сър Томас.
Лорд Дрийвър натисна дръжката на вратата.
— Разбирам, че не е лесно да се решите на такава важна стъпка — реши да внесе успокоение и разум Джими. — И никак не ми се иска да се бъркам в семейни работи, но ако искате съвета ми, би било добре да приемете преди да е започнала стрелбата. Защото срещу вас няма да бъде насочена една безобидна лула, както сега. А що се отнася до мен, не се притеснявайте. Предлагам ви мълчанието си безплатно. Само ми дайте една хубава усмивка и устните ми ще са запечатани завинаги.
Сър Томас рязко се извърна към него.
— Колкото до вас… — викна той.
— Недей да обиждаш Пит — прекъсна го Негова светлост. — Той е дяволски добър момък. Искаше ми се да има повече като него. И той въобще не е имал намерение да краде проклетата огърлица. Само ако го беше послушал, когато се опитваше да ти обясни защо е тук, нямаше сега да газиш тая рядка кал. Връщаше я обратно. Знам всичко за тази история. Е, чакам отговора ти?
За момент сър Томас изглеждаше така все едно щеше да откаже. Но в този миг Негова светлост отвори вратата и той рухна.
— Ще го направя! — викна той — Ще го направя!
— Превъзходно — одобри мъдрото решение на чичо си лорд Дрийвър. — Ето това е сделка. Идваш ли, Пит? Ще ни викнат на сцената след половин минута.