Шансовете на един патрулиращ полицай да натрупа несметно богатство не са големи. Все пак мистър Макикърн изстиска всички възможности на тази недоходоносна професия. Той не пренебрегваше доларите, които кацаха на рамото му като самотни птички, а не на цели ята. Докато дойдеше времето да пусне въдицата за китове, Джон търпеливо ловеше цаца.
Дори и на малко територия може да се постигне много с постоянство. В ония първи дни наблюдателното око на господин Макикърн не пропусна да забележи амбулантните търговци, които затрудняваха движението по улиците, разните му продавачи, които правеха същото по тротоарите и някои съдържатели на ресторанти, на които не им се нравеше да затварят в един часа сутринта. Проучванията в тази област не бяха съвсем нерентабилни. За сравнително кратък период от време Джон успя да сложи настрана трите хиляди долара, нужни му за повишението в сержант и когато стана време, със свито сърце отброи от купчинката необходимата сума. Беше му ясно, че умният човек трябва да влага средства, ако иска начинанието му да просперира.
Вече като сержант откри, че хоризонтът му се е разширил. Способният човек тука можеше да се впусне в действие с много по-голям размах. Нещата около него започнаха да се движат много по-бързо. Светът изглежда бъкаше от филантропи, които се надпреварваха да му пълнят джоба и да го обсипват с други малки любезности. Господин Макикърн не беше грубиян. Затова той ги оставяше да му пълнят джоба и насърчаваше малките любезности. Така скоро установи, че има 15 000 долара, които можеше да отдели за някое ново начинание, което му е по сърце. Колкото и да е странно, това се оказа точната сума, която можеше да го направи капитан.
И така, той стана капитан. И едва тогава разбра, че Ел Дорадо не е само поетична мечта и че участъкът, на който можеш да добиваш злато и сребро, си има много точно местонахождение в Бруклин и Бронкс. Най-накрая, след много години упорито чакане, той застана като Мойсей5 на планината и погледна надолу към Обетованата земя в краката си. Беше стигнал до големите пари.
Четивото, което се радваше на вниманието му в момента, представляваше тефтера, в който си водеше сметка за инвестициите си. А те бяха много и най-разнообразни. От пръв поглед бе видно, че съдържанието му го задоволява. Усмивката на лицето му и лежерната поза на ченето можеха да се смятат за достатъчно доказателство. В тефтера имаше бележки, които се отнасяха до недвижими имоти, акции в железниците и десетина други доходни неща. Джон Макикърн беше богат човек.
Този факт, обаче, оставаше напълно неизвестен за съседите му, с които поддържаше доста хладни отношения. Капитанът нито приемаше поканите им, нито им отправяше такива. Защото той играеше сложна игра. Други известни пирати в неговата област се бяха задоволили да бъдат богати хора в едно общество, където умерените средства са закон. Но господин Макикърн си падаше малко нещо Наполеон. Той имаше намерение да се върне в обществото — английското общество. В географията е известен фактът, който се беше запечатал и в съзнанието на нашия полицай, че между Съединените щати и Англия лежат 3000 мили вода. В Съединените щати той щеше да си остане само един полицай в пенсия; в Англия — американски благородник с голяма кесия и красива дъщеря.
Това беше основният импулс в живота му — дъщеря му Моли, макар че дори и ако беше ерген, сигурно не би се задоволил със скромната кариера на неподкупно ченге. Но от друга страна, ако не беше Моли, през цялото това време на натрупване на нечестното си богатство едва ли би живял с чувството, че води някаква Свещена война. От деня, в който почина жена му, още докато беше сержант, и му остави дъщеричка на една годинка, амбициите му неизменно бяха свързани с нея.
Всичките му мисли бяха свързани с бъдещето. Животът в Ню Йорк беше само подготовката за разкоша, който предстоеше. Не харчеше нито долар без причина. Заедно с дъщеря си живееше тихо и скромно в малката къща, която Моли, с отличния си вкус беше направила толкова уютна. Съседите, като знаеха професията му и като виждаха непретенциозните условия, в които живееше, си казваха, че във всеки случай това е полицай, чиито ръце са чисти. Те не подозираха за купищата, които седмица след седмица и година след година се изливаха в банковата му сметка и на интервали се разпределяха по най-доходните канали. Разходите по домакинството се поддържаха в рамките на официалната му заплата. Всякакви екстри отиваха за сметка на спестяванията му.
5
Най-великата личност в еврейската история. След 40-годишно скитане успява да отведе народа си до Обетованата земя, но бил наказан от Бог, защото се усъмнил в словата му, да не стъпи в нея. Умира на планината Нево, след като я зърва, бел.пр.