— Казали сте й?
— Уверих я, че знам това със сигурност. Не можех да й призная истината. Казах й, че съм направил проучвания за вас.
Ето къде се криел ключът към мистериозното съгласие на Моли да се сгоди за лорд Дрийвър.
— Разбирам — кимна той.
Макикърн се вкопчи мълчаливо в масата.
— Разбирам — повтори Джими. — И смятате, че тя ще иска обяснение?
Той се замисли за момент.
— Трябва да й кажете — заговори той бързо. — За бога, човече, трябва да й кажете. Вървете и го направете още сега. Събудете се — той го разтърси за рамото. — Тя ще ви прости. Недейте да се страхувате. Вървете.
Макикърн изправи рамене.
— Ще отида!
— Това е единственият начин — каза Джими.
Макикърн отвори вратата, но отстъпи назад. Отвън се чуваха приближаващи се гласове. Джими разпозна този на лорд Дрийвър.
Макикърн отстъпи още назад. В стаята влязоха лорд Дрийвър и Моли.
— Здрасти, Пит — изчурулика Негова светлост. — Ето ни и нас.
— Лорд Дрийвър искаше да пуши — каза Моли.
Тя се усмихна, но в очите й имаше въпрос. Бързо погледна към баща си, после към Джими.
— Моли, скъпа — проговори дрезгаво Макикърн, — искам да поговоря с теб за момент.
Джими подбутна Негова светлост.
— Хайде, Дрийвър — каза той. — Ела да ми правиш компания на терасата.
Двамата излязоха от стаята.
— Какво иска старецът? — попита Негова светлост — Да не би ти и госпожица Макикърн…?
— Да — задоволи любопитството му Джими.
— Страхотно! Милион поздравления и всичко най!
След малко Негова светлост хукна отново да поеме задълженията си в балната зала, а Джими остана да пуши и да размишлява.
Не след дълго вратата на терасата се отвори и светлината освети два силуета. Те тръгнаха надолу по стълбите. Джими ги позна и се надигна. Не можеха до го видят. Двамата вървяха мълчаливо. Бяха един до друг. После спряха. Чу се драсване на клечка кибрит и господин Макикърн запали пура. В слабата жълтеникава светлина лицето му можеше да се види ясно. Джими забеляза изражението му и остана доволен.
30
Епилог
Американският лайнер „Сейнт Луис“ се поклащаше леко в пристанището на Саутхамтън, приемайки пасажерите на борда си. Хора от всякакъв цвят, раса и занятие пристъпваха несигурно по мостика. Опрени на перилата във втора класа, Джими и Шилото замислено ги наблюдаваха.
— Е, Шило — наруши мълчанието Джими, — шхуната вече е загряла машините! А ти имаш доста интересни спътници. Ето например онзи с тюрбана или пък другия, който досега не е вдигнал глава от тефтера си. Чудя се какво ли пише толкова. Сигурно води някоя вестникарска светска хроника. Няма да се учудя, ако следващата седмица прочетем във вестника: „Сред пътниците от втора класа беше забелязан господин «Шилото» Мълинс, който изглеждаше весел както винаги“. Защо не промениш решението си и не останеш?
За миг Шилото изглеждаше разколебан. После масивната челюст хлопна решително.
— Няма ни’ква файда от мене тука, шефе — каза той горчиво. — В Ню Йорк е купона. И на тебе не ти трябвам се’а, като си имаш вече госпожа Моли. Как е тя, шефе?
— Превъзходно, Шило, благодаря. Заминаваме за Франция тази вечер. Струва ми се — след малка пауза заключи Джими, — че единствено ти от всички нас не приключи епизода щастливо. Аз съм женен. Господин Макикърн задълба в обществото така солидно, че ще ти трябва цяла кола динамит, за да го откъснеш оттам. Моли — е, Моли направи неизгодна сделка, но се надявам да не съжалява. Само ти продължаваш по старите дири, които започват на Трето авеню и завършват в Синг Синг. Защо не промениш живота си, Шило?
Шилото беше съсредоточил вниманието си върху един млад мършав емигрант в син пуловер.
— Няма к’во да правя от тая страна, шефе — проточи той. — Искам да работя.
— Ти си като Одисеи, Шило — каза Джими, поглеждайки го с любопитство. — Познавам това чувство. И за него има само един лек. Аз ти бях загатнал за него преди време, но се съмнявам, че ще прибегнеш до него някога. Май не мислиш много за жени, а? Заклет ерген.
— Момичетата… — започна Шилото, но изостави темата без да се впуска в подробности. — Ама оная огърлица беше върховна, а шефе — премина на интересуващи го въпроси Шилото.