Новините във вестника, както обикновено, бяха твърде лоши.
В Париж MФП нанесъл нов удар върху мирните преговори в Чандригар. Израел отказва да освободи Кайро и Дамаск. Военното положение в Ню Йорк сити, в сила вече петнадесет месеца, не могло да помогне на конвоя от Десета планинска дивизия, попаднал в засада, докато се опитвал да се промъкне през моста Бронкс-Уайтстоун в помощ на гарнизона в Ши Стейдиъм; петнадесет войника са убити, а колоната се завърнала в Бронкс.
Кеймън тъжно остави вестника. Наклони назад огледалото за обратно виждане, вдигна страничните стъкла, за да се предпази малко от вятъра, и започна да реше дългата си до раменете коса. Двадесет и пет пъти във всички посоки — това се бе превърнало в ритуал, откакто беше започнал да отслужва литургия. По-късно щеше отново да я среше, тъй като имаше уговорка да се срещне за обяд със сестра Клотилда. Тя беше почти решила, че иска да се освободи от някои от своите тържествени обети, и на Кейман му се искаше да подновят дискусията си колкото се може по-скоро и да я продължат колкото се може по-дълго, стига да беше удобно.
Тъй като разстоянието, което трябваше да измине, беше по-късо, пристигна в лабораторията малко преди Роджър Торауей. Двамата излязоха заедно, включиха колите си в системата за паркиране и се отправиха към стаята за брифинги с един и същ асансьор.
Докато заместник-директорът Гембъл де Бел се готвеше да стегне юздите на персонала на сутрешния брифинг, киборгът се намираше на тридесетина метра от него, гол, със сведена надолу глава, като орел с разперени криле. На Марс щеше да яде само храна с ниско съдържание на отпадъчни вещества, при това не много. На Земята се смяташе за необходимо да се използва макар и в ограничена степен отделителната му система, независимо от трудностите, произтичащи от измененията в тъканите и в обмяната на веществата. Хартнет се радваше на храната, но мразеше клизмите.
Ръководителят на проекта беше генерал. Научният ръководител беше известен биопсихолог, работил на времето с Уилкинс и Полинг, но спрял да се занимава с наука още преди двадесет години, за да се превърне във фигурант, съзнавайки, че само така може да се добере до слава и награди. Нямаше какво да прави в лабораториите, занимаваше се с връзките с тайнствените личности, които държаха ключа към парите.
Основната тежест на програмата падаше върху заместник-директора. Тази сутрин се беше натрупала камара от съобщения и доклади, които вече беше прочел.
— Кодирайте картината — нареди той от катедрата, без да вдигне поглед. На монитора над главата му гротескният профил на Уили Хартнет се разпадна на линии, след това се разсипа като сняг и отново възстанови нормалния си вид. (Камерата показваше само главата на киборга. Хората в залата не можеха да видят унизителното страдание, на което беше подложен Уили, въпреки че повечето от тях бяха доста наясно с нещата от сводките за състоянието му в ежедневния бюлетин.) Изображението загуби цвят. Растерът на образа сега беше по-груб и нестабилен, но вече отговаряше на изискванията за сигурност (в случай, че някой шпионин беше успял да се промъкне през кордона), а в края на краищата лицето на Хартнет не можеше да пострада кой знае колко от влошеното качество на изображението.
— Добре — рязко поде заместник-директорът, — чухте Даш снощи. Той не е дошъл тук, за да печели гласовете ви, той иска действия. Това искам и аз. И никакви гафове повече като този с фоторецепторите.
Обърна страницата и зачете:
— Сутрешен доклад за състоянието. Всички системи на командир Хартнет функционират задоволително с три изключения. Първо, изкуственото сърце не понася добре продължителните натоварвания при ниски температури. Второ, компютърната визуална система не е достатъчно чувствителна при честоти, по-високи от средно синьо — разочарован съм от това. Брад — добави той, като хвърли поглед към Александър Брадли, експерта по визуалните системи. — Знаете, че способността за възприемане на ултравиолетовото излъчване е от изключителна важност за проекта. Трето, възможностите за комуникация. Трябваше да признаем това пред президента снощи. Не му хареса, на мене също. Този микрофон в гърлото не работи. Нямаме ефективна гласова връзка при нормално марсианско налягане и, ако не успеем да се справим, ще трябва да се върнем към конвенционалните визуални системи. Осемнадесет месеца ще се окажат хвърлени на вятъра.