И така, продължиха с теста. Уайднър стискаше устни и се мръщеше. Нещата вървяха сравнително добре, докато всичко не рухна внезапно. Мислите на Роджър Торауей бяха някъде далеч, когато чу киборгът да го вика. Изправи се сред ръждивите пясъци, скафандър и с маска на лице.
— Какво става, Уили? — запита.
Огромните рубинени очи се обърнаха към него.
— Аз, аз не те виждам, Роджър! — изхриптя киборгът. — Аз… аз…
Олюля се и падна. Стана за секунди. Роджър не беше успял да направи и крачка към него, когато силна въздушна вълна го отхвърли към легналото чудовище.
Дон Кеймън отчаяно се беше втурнал от външния свят с налягане, еквивалентно на 2500 метра над морското равнище, в камерата с нормална марсианска атмосфера, без да изчака заключването на вратите. Просто ги беше оставил отворени. Вече не беше учен. Беше свещеник; падна на колене до разкривеното туловище на онова,което се наричаше Уили Хартнет.
Роджър втрещено наблюдаваше как Дон Кеймън докосва рубинените очи, прави кръст над синтетичната плът, шепнейки нещо, което не можеше да чуе. Нямаше и нужда. Той знаеше какво става.
Първият кандидат за киборг приемаше последно причастие пред очите му.
Главен дубльор беше Вик Фрайбарт, свален от списъка по нареждане на президента.
Номер две беше Карл Мазини, извън строя поради счупване на крак.
Третата алтернатива, новият шампион, беше той самият.
6. Смъртният страх на смъртния
Не е лесно за човек от плът и кръв да се примири с мисълта, че част от тялото му ще бъде откъсната от него и заменена със стомана, мед, сребро, пластмаса, алуминий и стъкло. Роджър не се държеше много разумно. Втурна се слепешката през залата, само и само да бъде по-далече от марсианската камера, забързан като че имаше много спешна поръчка. Но такава нямаше, единствената му цел беше да избяга. Залата му напомняше капан. Чувстваше, че не би могъл да издържи разговорите с хората, да слуша за съжалението, което изпитват към Уили Хартнет, или пък за собствената си нова роля. Прекоси мъжката тоалетна, поспря, огледа се — никой не го наблюдаваше — и застана до писоара с изцъклени очи, вперени в блестящия хром. Вратата се отвори и Торауей трескаво започна да сваля ципа си, но влязлото момче от машинописния екип, го погледна без любопитство и се отправи към една кабина.
Като излезе навън, го хвана заместник-директорът:
— Адски въшлива история — започна той. — Смятам, знаете, че сте…
— Зная — отвърна Торауей, доволен, че гласът му беше спокоен.
— Ще трябва да открием бързо какво се е случило. След деветдесет минути свиквам събрание в кабинета си. Ще бъде готов първият доклад от аутопсията. Искам да присъстваш.
Роджър кимна, погледна часовника на ръката си и бързо се отдалечи. Най-важното нещо, помисли си той, е да се движи, сякаш е прекалено зает, за да бъде прекъсван. За нещастие не можеше да измисли нищо, което би трябвало да свърши или поне да се прави, че трябва да свърши, за да избегне разговорите с колегите. Не, не разговорите. Той искаше да се усамоти, да помисли за себе си. Не се страхуваше. Не упрекваше съдбата. Просто не беше подготвен да разбере какви щяха да бъдат последиците от смъртта на Уили Хартнет за собствената му съдба, поне не точно в този момент…
Вдигна поглед; някой го викаше по име.
Беше Джон Фрийлинг, хирург-асистент по сензорни системи при Брад, който търсеше шефа си.
— Защо? Не. — отвърна Торауей, доволен да разговаря за нещо различно от смъртта на Уили и неговото собствено бъдеще. — Не зная къде е. Мисля, че отиде на обяд.
— Преди два часа. Здраво ще го настъпят по опашката, ако не успея да го намеря преди срещата при заместник директора. Не съм сигурен, че ще успея да отговоря на всички въпроси, а не мога и да тръгна да го търся, тъй като ще донесат киборга в моята лаборатория и трябва да…
— Ще го потърся вместо теб — отвърна Торауей припряно. — Ще му се обадя в къщи.
— Опитай. Никой не отговаря. А той не е оставил друг номер, където може да бъде потърсен.
Торауей кимна и внезапно почувства облекчение, че е намерил нещо, с което да се занимава.
— Познаваш Брад — отвърна. — Знаеш го какъв е коцкар. Ще го намеря. — Той взе асансьора до административния етаж, сви по коридора и потропа на вратата с надпис „Административна статистика“.