Помня, че когато го захапах за гърлото старецът дори и не извика…
…а аз (Той) се смеех!…
Край мен сухият вятър въргаля вълма храсти сякаш са някакви призрачни топки за футбол и ги насочва към входа на долината. Той е там. Мога да го чуя как ме зове. Когато не мога да устоявам на гласа му, ще си сложа белезниците. А утре, когато се събудя без дясна ръка ще си ги щракна около глезена. После около другия глезен. После се надявам да съм вече мъртъв. Защото не може аз да съм избраният. Не искам да бъда аз…
Металната тръба не прилича на кръст, но върши същата работа. По важното е, че е здраво забита в земята и като се заключа с белезниците не мога да се измъкна по никакъв друг начин освен…
При Него изкушенията са продължили четиридесет дни. Четиридесет дни! Не знам той как е издържал. Аз не мога. Не мога! Не мога!!!…
Казват, че бил син Божий, но аз знам по-добре. Бил е просто човек. Както всички останали, които са били избирани. Но никой освен него не е издържал. Никой. Нито преди, нито след това. Никой!…
А все някой трябва да изкупи греховете. Всичките грехове. Човешките. Все някой…човек.