Крачките му отекваха глухо под сводовете на залата. Беше вече излязъл, когато пръстенът помръдна, давайки заповед на стражата.
Сребърни лъчи сразиха земянина с горящи стрели.
Авоа, който следеше всичко от терасата, потръпна и откъсвайки с усилия поглед от Уил, се обърна към Кал Дон:
— Това беше… — но не можа да продължи. След дълга пауза добави: — Жалко, дори не научих името му. Знаеш ли как се казваше?
Кал Дон се извърна към приятела си и рече:
— Човек.