Така вървят нещата в суфи лагера. Започваме деня с будистка сутра, после малко йога и може би японска чайна церемония. В петък вечер отбелязваме еврейския Шабат и ни казват, че петте плитки на хляба чала24 представляват петте стълба на исляма. Някой изрича: „Нека Аллах те погледне и ти дари шалом. Шабат шалом (Честит Шабат)“ Суфизмът е мистичното сърце на исляма и векове е бил такова, но тези калифорнийски суфии са го изтръгнали от ислямските му корени. Всеки тук се счита за суфист, но едва ли някой се счита за мюсюлманин. Вместо това тук се омесват толкова много Богове, че получавам духовна херния. Питам някой какво смята за това, и ми отвръща: „Суфизмът не ме кара да избирам. Мога да изживея всички тия прекрасни неща“. Това е религиозният подход „детски конструктор“. Малко оттук, малко оттам. Пък каквото сработи. Скептичен съм. Може да експериментираш - Махатма Ганди бил голям експериментатор и озаглавил автобиографията си „Историята на моите експерименти с истината“25, - но все някога трябва да завършиш опита, да избереш или, казано на съвременен потребителски език, да се насочиш към касата на изхода.
Но ние не го правим, затова и бързо се превръщаме в нация от „никакви“. Скорошно проучване на колежа Тринити сочи, че най-бързо растящата религиозна принадлежност са хората без принадлежност. „Никаквите“ вярват в нещо; само 10 процента се смятат за атеисти. Останалите, предполага се, ще ги заварим да преживят в божествения бюфет, че даже допълнително ще си поискат. И защо не? За първи път в историята са ни на разположение толкова много вярвания, при това - почти без риск. Шансовете да те изгорят на кладата, слава Богу, са сведени до минимум в по-ново време. Живеем в ерата на неподсъдимата смяна на вероизповеданието. „Хаосът е Цар, след като Зевс прогони“ - рекъл Аристофан преди 2000 години. И ние създаваме хаос, като смесваме и напасваме вери, сякаш са модни аксесоари. Църкви предлагат курсове по йога, синагоги - медитации. Можем да имаме всичко, или поне така си мислим.
Носейки се без посока, аз гравитирам около сродни особняци: наскоро разведен педиатър, който е тук заради танците, афганска кралица на красотата и нефтен предприемач на име Ходи, известен още като Марлин, който с карираната си риза и ъгловатите старомодни очила изглежда точно толкова не на място, колкото и аз. Ходи обаче се оказва последовател на суфизма от години. Кани ме да го съпроводя до града за продукти. Приемам ентусиазирано.
Какво точно е суфизмът? - питам го, докато пърпорим в пикапа му.
- Отваряне на сърцето - казва той. - Любов към Бог.
Звучи добре, помислям си, но не описва ли всички религии? Доловил съмнението ми, той пояснява:
- Суфизмът е училище по мъдрост. Цялата реалност е създадена, за да ни подтикне към по-възвишена мъдрост, също като хазартните залози в Лае Вегас. Суфистите са в света, но не са част от него, продължава Ходи, произнасяйки фраза, която ще чуя много пъти през следващите няколко месеца. Противно на очакванията ни, казва Ходи, мистиците не са напуснали „истинския свят“, а поскоро са се обвързали дълбоко с него.
- Те се хвърлят в реалността с мощен плисък – допълва той, а аз се мъча да си представя звука.
- Това добре - казвам. - Ами частта с танците, държането за ръце и гледането в очите? Нали се сещаш, глупостите.
- Да, правим всякакви глупости - отговаря той без дори нотка на извинение. - Всички религии вършат глупости.
Има право, както може да потвърди всеки, присъствал на католическа меса или еврейска сватба.
- Руми пише за по-великите удоволствия - казва Ходи, назовавайки името на великия суфистки поет, писал през 13-и век, но звучащ все едно е от вчера. - Трябва да се запознаеш с тези велики удоволствия. Проблемът е, че християнството е поело по левия път - допълва точно когато завиваме надясно по тихоокеанската магистрала, което за миг ме обърква - и е нагазило във вината и срама. Това отблъсква хората.
Питам Ходи как мога да извлека най-много от суфи лагера. „Предизвиквам те да спреш да мислиш за известно време“, казва той за мой ужас. По-добре да беше казал: „Предизвиквам те да участваш в триатлон“, или: „Предизвиквам те да накараш да ти порасне нов крайник“. Всичко, каквото и да е, само не отказ от мисълта. За мен мисленето е като дишането, само че не толкова продуктивно.
- Опитай да танцуваш - предлага Ходи, когато му споделям проблема с мисленето. - Чудесен начин да изключиш ума.
Не споменавам, че съм ужасен танцьор и ако имах избор, бих предпочел да спра да мисля, отколкото да почна да танцувам.