Мъж, не - всъщност момче на не повече от 15 - минава с горещ чай, който налива майсторски в малки чашки. Морето е бурно и аз се мъча да изпия чая си, без да го разлея. Останалите нямат такива проблеми. Харесва ми да държа горещия чай. Харесват ми пръските на водата и дори клатенето на лодката. Отправяме се на приключение. Говорим си, като крещим, за да надвикаме ревящия мотор на корабчето. Неизбежно се споменава името на Ататюрк. Навсякъде има негови портрети, на този ферибот също.
Обичаният основател на съвременна Турция изковал изцяло светска страна. Когато дошъл на власт, забранил всякакви суфистки практики. Забраната оттогава е отменена за някои ордени, но суфизмът си е останал в сенките на турското общество.
Навсякъде мюсюлманите гледат на суфиите като на нещо назадничаво и даже срамно, както много християни традиционалисти възприемат укротяващите змии последователи на петдесетнишката църква. Суфиите, с техните танци, музика и пикантна поезия, да не говорим за почитането на светци и относително свободното им отношение към жените, не са възприемани като „истински“ мюсюлмани. Самите те от своя страна парират с това, че всъщност поддържат традицията на Пророка и духа на Свещения Коран. Всъщност целта им е да „възпроизведат онова състояние на ума, благодарение на което Мохамед получил откровенията в Корана“, твърди изследователката на религии Карън Армстронг.
Мистиците, било то мюсюлмани, християни или евреи, премахват посредника, духовниците и някои считат това за заплаха. Други смятат мистицизма за ала-бала или, както заявява авторът Якоб Нийдълман29, за „лоша поезия“. Уилям Джеймс не смятал така. Въпреки че той никога не е имал мистично преживяване, му се струвало ограничено да ги изключи веднага. „Трябва да имаш музикален слух, за да оцениш стойността на една симфония; трябва да си бил влюбен, за да разбереш душевното състояние на обичащия. Ако ни липсва чувството или слухът, не можем да тълкуваме музиканта или влюбения точно и дори е вероятно да ги сметнем за слабоумни или нелепи.“ Той отбелязва и че мистичните изживявания могат да ни смутят: макар да ни позволяват да надзърнем в непознати територии, те „не ни предоставят карта“.
Но какво точно е мистицизмът? Не е отделна религия, а по-скоро подход към божественото. Мистиците се интересуват не толкова от външните аспекти на религията, а от вътрешните - от „директното лично познание“, както го определя Евелин Ъндърхил30
. Конвенционално набожните хора се стремят да узнаят за Бог; мистиците - да опознаят Бог, и то не в някакво теоретично отвъдно, а сега, в този живот. Разликата е, като да прекараш десетилетия в изучаване на виното отстрани или да отпиеш глътка изискано „Пино ноар“31
Питам Дилек за живота й като суфия. Не се родила в суфистко семейство, стигнала там по-късно. Загатва за някаква лична криза, но не разказва повече, а аз не настоявам.
- Аз съм просто търсач, скромен търсач - казва тя, изповядвайки основния суфистки принцип на смирението, или може би само го е назубрила, не знам.
- Какво е суфизъм? - питам, понеже така и не разбрах в Калифорния.
- За мен е всеобхватно понятие - казва Дилек. - Инстинктивното търсене на истината.
Звучи хубаво, но не важи ли за всяка религия, та даже за науката? И какво точно има тя предвид под „истина“?
Въпросите ще трябва да почакат. Стигнали сме целта си: един от Принцовите острови, наречени така, информира ме Дилек с най-умелия си глас на гид, защото през византийско време принцовете, изпаднали в немилост, били ослепявани и заточвани тук. Днес островите служат като летен курорт за изтормозените истанбулци и като целогодишна обител за няколко смели души. Дилек ми е уредила среща с един от тях, суфистки шейх на име Мехтин. Той е фармацевт по професия.
Няма такова нещо като професионален суфия; те винаги имат и светско призвание. В света, но не част от него. Мехтин е специален, казват ми. „Ако си готов, ще те изстреля с ракета“ споделя ми по-късно една от ученичките му. Не сподели къде ще ме отведе ракетата, но идеята да се катапултирам далеч от себе си, ми харесва. Да, нека е ракета.
Слизаме и след дълги уговорки, придружени с енергично ръкомахане, се натоварваме на няколко файтона. На острова не са позволени коли, което му придава старомодност и безвремие. И ето ни, потегляме, конете чаткат с копита, а аз съм се вкопчил в ремъците във файтона. Няколко минути по-късно стигаме до семпла, но приятна къща, кацнала на върха на хълм. Събуваме се - суфиите, като всички мюсюлмани, вярват, че обувките са проклятие за духовния напредък - и се присъединяваме към петнайсетина души, седнали на столове и тапицирани канапета да пият чай. В центъра на този дружески кръг стои мъж на средна възраст с раиран пуловер и вълнена жилетка. На врата му висят очила. Има блестящи умни очи, изразителни ръце и мека усмивка. Мехтин. Веднага ми допада.