Близо 10 000 религии. Как е възможно? В какво съм се забъркал? Връхлетява ме същият пристъп на паника, както когато застана пред рафта с мюсли в супермаркета. Както казват французите, твърде големият избор убива избора. Огромното разнообразие има още един коварен ефект: създава илюзия за леснота. Масовото разпространение на клубовете за здраве например ни кара да вярваме, че е лесно да влезем във форма, а ако не сме го направили, какво по дяволите не ни е наред?
Аналогично умножаването на религиозните и духовните избори създава илюзията, че да познаеш Бог, е по-лесно от всякога. Е, не е.
Натъквам се на нещо, наречено „теория за рационалния избор“. Харесва ми как звучи. (Частта с рационалността, не тази с избора.) Привържениците на теорията считат, че избираме религията си по същия начин както нова кола или къща, или пакет с мюсли. Претегляме ползите от дадена религия спрямо разходите и след това правим „разумен“ избор. Аз съм скептично настроен. Да си избереш религия, не е като да си избереш мюсли. Да, иска ни се да извлечем някаква полза от нея, но също така искаме и нещо, което още не знаем, че искаме. („Съзри моята нужда, която още сам не познавам“ - извикал архиепископ Фенелон.13) Как изобщо можем да изберем нещо, с което не сме наясно? Да си избереш вяра, е акт на вяра, но ние още не разполагаме с тази вяра - нали затова сме тръгнали да я търсим. Сами виждате къде е проблемът.
Може би изборът ми няма значение. Може би бих могъл да метна стреличка по списъка с няколкостотинте „основни“ религии и да рискувам. Закоравелите атеисти като Кристофър Хитчънс14 ще кажат „давай, мятай“. Цялата религия, твърди Хитчънс, е един буламач, така че спокойно си изберете вашия - може дори да смесите няколко вида. Накрая просто ще получите повече буламач. На другия полюс е политически коректното схващане, че всички религии са равнопоставени. Според едно проучване почти половината от запитаните, 48 процента, били съгласни, че „всички световни религии са еднакво правдиви и добри“. Намирам това за изключително. За кое друго бихме казали същото? Бихме ли казали, че всички форми на управление - тоталитарни или демократични, са еднакво правдиви и добри? Бихме ли казали, че всички корпорации са еднакво правдиви и добри? А всички микровълнови фурни? Но стане ли дума за религия, захвърляме уменията си да разграничаваме. Ако твърдим, че всички религии са еднакво правдиви и добри, все едно твърдим, че нито една не е, и така извървяваме пълен кръг, връщайки се обратно при атеистите.
Религията, в най-добрите си проявления, ни помага да зачекнем - ако не и да разрешим - трите големи въпроса: Откъде идваме? Какво се случва, когато умрем? Как би следвало да живеем? В този смисъл религията е нещо като приложна философия или, както се изразил Алфред Нобел Уайтхед15, „какво прави човек с усамотението си“. Всичко това според мен налага още по-силно да избера „правилната“ религия. „Търси и ще намериш“, казва Библията, сякаш е много лесно. Търсенето (на английски думата произлиза от „проницателен, далновиден“) изисква солидна доза интуиция, нещо като духовен интелект. Аз имам ли ги?
Отпечатвам си списък с религии. Принтерът ми бълва страница подир страница, докато накрая държа тесте от 50 листа. Поемам си дълбоко дъх. Трябва да има начин да го скъся. Мога да елиминирам някои религии веднага. Например зороастризмът, макар много древен и привлекателен, не приема новопокръстени. Растафарианството е интригуващо, но ми намирисва на извинение да отлетиш до Ямайка, да слушаш реге и да си дръпнеш малко трева. Жалко, зачерквам растите.
В този момент в ума ми изниква съветът на баща ми: „Ерик казваше той, - никога не излизай с жена, по-щура от теб самия“. За жените бе прав (както научих по трудния начин), но за боговете не съм сигурен, че важи. Щуротията на един е литургия за друг, или както е казал писателят и математик Мартин Гарднър: „Екзотичните доктрини и легенди винаги изглеждат чудато - също както чуждия палец на крака“. Амин.