Уилям Джеймс починал през 1910 г. При аутопсията лекарите установили, че причината за смъртта била „остро разширение на сърцето“. Разбира се, помислих си. Какво друго?
Колкото и да се възхищавам на Уилям Джеймс, не се стремя да му подражавам. Може и да е бил забележителен, но неговата забележителност се изчерпвала с тази на любопитен наблюдател, притиснал нос в прозореца, за да наднича в религиозния живот на хората от безопасно разстояние. Аз осъзнавам, че никога не ще позная тази „пареща треска“ чрез книгите, дори и добрите. Не, трябва да изпробвам тези осем вярвания, да видя дали ми пасват. Трябва да изпитам многообразието от религии. Трябва да изкарам моя си нос от тия книги и да го кача на самолет. Така и правя. Аз и носът ми отлитаме за Калифорния, която изглежда не по-лоша отправна точка за духовно търсене от коя да е друга.
Глава първа
БМО търси забранено божество. Жадува за щура любов.
Вземи ме за едно кръгче и да видим къде ще ни отведат сърцата. Ти ли си моето скрито съкровище?
Отправям се на север към Мендочино, навлизайки дълбоко в калифорнийските земи на марихуаната, докато слушам The Doors и се чудя в какво се забърках. Записах се за едноседмичен суфистки лагер. Беше спонтанно решение, вдъхновено както от примамливото съчетание „суфистки“ и „лагер“, така и от съблазнителния характер на брошурата. „Ела и пий с възлюбения“, подкачаше ме тя под съпровод от цветни илюстрации на масивни винени бокали, сякаш взети от таверна от времето на кралица Елизабет. Суфизмът е не само мистичното сърце на исляма, пътят на поетите и екстаза; суфиите са известни и като „пияниците на исляма“. Надявам се да има вино.
Освен това искам да се гмурна в исляма незабавно. Ислямът изисква реакция - повече от всяка друга вяра в списъка ми. Тази единствена дума - означаваща „покорство“ и „покой“ - предизвиква страх, възхищение, озадачение, щателни физически проверки. Ислямът е или религия на мира и красотата, или на войната и нетърпимостта в зависимост от това, кого попиташ и кога. Хората може и да не знаят много за исляма, но всеки има мнение за него дори и да не го споделя с другите. Аллах е Богът тежка категория. Не мога да Го пренебрегна.
Оттатък океана, правейки репортажи за Националното радио, станах свидетел на тъмната страна на исляма. Не само тероризма, но и някаква суровост като цяло, сухота, която не ме грабна. Ислямът изглеждаше също толкова суров и безмилостен, колкото арабската пустиня, откъдето бе дошъл. Имаше и изключения. В Индия долових повея на друг, по-мек ислям. Живеех в мюсюлмански квартал в Делхи, наречен „Низамудин“, по името на суфистки светец от тринайсети век. Там нямаше суровост; само светлина и радост. „Низамудин“ вибрираше от цветове, музика и гостоприемство. Хората се усмихваха. Нещо повече, усмихваха се на мен, неверника. Бяха ли мюсюлманите в „Низамудин“ изключение, или бях попаднал на „истинския ислям“?
Този въпрос се загнездва в ума ми, докато следвам извивките на Тихия океан с крайслер под наем и осакатявам Джим Морисън. „Не ме ли обичаш доброволно, искам да съм на нейно място.“ След това забелязвам ръчно нарисувана табела с червено сърчице (суфиите си падат по сърцата) и стрелка: „Суфи лагер - натам“. Отбивам по черен път и се озовавам насред катедрала от извисяващи се секвои. Кръвното ми веднага пада. След това забелязвам, че нямам обхват, и кръвното ми отново скача. Не, казвам си, това е хубаво. Да, много е хубаво. Съществува стара традиция да се оттеглиш сред природата, за да се намериш себе си: Торо21, Ганди, онзи губернатор от Южна Каролина, който преброди Апалачите. Те не са откачили от липсата на един-два бара, няма да го направя и аз, в никакъв случай. Ще се възползвам от блаженото уединение. А и в лагера може да имат безжичен интернет.
Следвам още няколко табели със сърчица, пътят става почерен, дърветата - по-високи, а после пристигам. Паркирам и отивам до регистратурата. Въздухът е свеж и хладен, много по-хладен, отколкото очаквахме аз и екипировката ми. Поглеждам нагоре към секвоите, протягащи се към небето като шпилове на кули, закрили слънцето. Тези дървета, които тъй добре се справят с ръста си, са съществували векове, преди да се родя, и ще оцелеят векове, след като си отида.
- Добре дошли, лагерници! - провиква се Ричард, отговорникът на лагера, мъж на възраст, облечен в черно от глава до пети. Чувам думата „лагерници“ и отново съм на десет.
Суфи лагерът обаче е друго нещо. Той е посветен на мистицизма и духовното изследване - и, надявам се, на малко калифорнийско мерло или може би хубав зинфандел. Първо обаче, обяснява Ричард, има някои светски въпроси, с които да се занимаем. Всяка сутрин ще се срещаме в главната зала за медитация в 6:30. След това звук от раковина ще извести, че закуската е сервирана точно в 7:00. После всички се отправяме към горичката от секвои, за да получим „свещения ръкопис на природата“, каквото и да значи това. „Ще има и репелент срещу насекоми“ - добавя Ричард услужливо.