Ангел Грънчаров
Човеко, стани!
„Животът се движи по възходяща спирала. Този, който се потруди да изследва сенките на миналото, може по-добре да прецени малката дъга, по която възлиза, по-сигурно да отгатне неясните извивки на бъдещето.“
Знаете ли какво ви очаква през следващите 12 години? Едва ли. Кой би допуснал, че е възможно да се подготвят толкова чудовищни събития? Но ако през далечната 1978 година ви бяха казали, че съвсем скоро Съветският Съюз ще се разпадне, и че САЩ ще се превърнат в най-големият мракобес на планетата, който навсякъде ще потъпква всякакво понятие не само за човешки права, но и за елементарна човечност бихте ли повярвали? Кой би повярвал, че така бързо двете Германии ще се обединят, а Чехословакия и Югославия ще престанат да съществуват? Ако някой ви беше казал, че след падането на комунизма ще заживеете десетки пъти по-зле нямаше ли да го сметнете за лъжец? Какво ще се случи утре? Не можем да знаем, а и да ни кажат, не бихме повярвали, ако не знаем истината за това, което беше вчера, и което е днес. Това се опитвам да направя, а дали ще повярвате, си е ваша работа. Аз просто изпълнявам своя дълг.
„Сигурен ли си, че живееш на планетата, на която си мислиш, че живееш?“ — из Интернет страницата XNETBG.
Бъдещето. Бъдещето на планетата и бъдещето на човешките раси. То е много по-невероятно отколкото изобщо можем да си представим. Да погледнем провалянето на комунизма. Този невиждан разгром се извърши без война и почти без кръвопролития. Би трябвало да настъпи всеобщ разцвет. Би трябвало да настъпи епоха на възход и човешко замогване след рухването на една човеконенавистническа система, задушаваща всяка проява на свободна човешка мисъл. Вместо всеобщият разцвет, днес сме свидетели на повсеместен упадък. Не само икономиките западнаха. Вместо национално единение доживяхме национален разпад. Дори миналото ни подменят постоянно, подменят го всеки ден, а ние нищо не забелязваме. Хората не мислят за онова, в което предпочитат сляпо да вярват. Те предпочитат да забравят какво е било, и какво е могло да бъде. Нормално. Как може да ви липсва нещо, ако не сте го опитали и не сте усетили нуждата от него? Кой преди сто години се е оплаквал, че му спират тока? Кой преди 50 години е искал да си купи компютър? Кой преди 20 години се притеснявал, че няма Интернет? Сега говорят за демокрация, за либерализъм, за нормалността на грабежа и обедняването. А нещо не е така, както трябва да бъде. Видимата действителност все повече се разминава с логиката и разума. Утре ще ни кажат, че през юни 1878 година се е състоял Московски, а не Берлински конгрес, който разкъсва България. И че през ноември 1919 година е подписан Сибирски, а не Ньойски договор. Ще ни задължат със закон да повярваме в лъжата, както със закон ни задължават да повярваме в „Холокоста“. В името на демокрацията, разбира се! Сега ще ми кажете, че не искате да си блъскате главите с глобални въпроси, че не искате да си разваляте живота с излишни грижи. Ама това вашето живот ли е? Вие наистина ли си въобразявате, че живеете?
Чарлз Форт пише: „Научното знание е необективно. То, също като цивилизацията представлява заговор. Голямо количество факти се отхвърлят, щом противоречат на официалните понятия. Ние живеем при режима на Светата Инквизиция, където най-употребяваното оръжие срещу действителността, несъответстваща на общоприетите представи е презрението, съпроводено с осмиване.“ Не, вече не. Времето, когато знанието бе само осмивано отмина. Отново настъпи време на открити преследвания, на груб полицейски терор срещу различно мислещите. Ние се върнахме в Средновековието. Нима при демокрацията хората могат да осъществяват своите идеи? Не могат. Нещо повече. При демокрацията на хората се отнема самото право да имат собствени идеи. Също както при комунизма. Също като при теокрацията — християнска, юдейска или ислямска. Идеите се оказват опасни за някого и ние още не знаем за кого. Силовите структури бързо се преориентират от защита интересите и правата на гражданите към ликвидация на политическите опоненти на режима и даже към носителите на нови идеи. Не е учудващо, че тази форма на ново Средновековие се нарича „демократична“. Нали през най-мрачните години на комунистически терор над новозавзетите страни от Източна Европа кървавите сталинистки режими там биваха наричани „народнодемократични“. Народнодемократична бе и Културната революция в Китай, отнела живота на милиони.
Върху написването на тази книга мисля отдавна. Първите фрагменти към нея са съставени преди повече от 15 години. Оттогава събирам късче по късче различни доказателства. Не бързах, докато серия публикации в пресата и в Интернет ме подтикнаха да забързам работата си. Според тези публикации, в околоземното пространство са засечени множество на брой огромни по размери космически апарати с неземен произход. Те стоят там, малко се движат и сякаш очакват нещо. Опасявам се, че мога да предполагам какво очакват. И това, което предполагам изобщо не ме радва. Сега ще опитам нещо, пък дали ще успея — само Небето знае.