„Един от първите последователи на Маркс беше унгарецът Дьорд Лукач, агент на Коминтерна, автор на книгата «История и класово съзнание», която го постави редом с Маркс. «Аз смятам революционното унищожение на обществото за единствено възможен и верен способ за действие. Световната промяна на човешките ценности не може да бъде извършена без да бъдат унищожени ценностите на предишния свят, и без създаване на нови, революционни ценности.» Като заместник на народния комисар по културата в правителството на Бела Кун, Лукач на практика изпълняваше своите демонични възгледи и методите му впоследствие бяха наречени «културен тероризъм».“
Някога, преди години ми казаха следните думи: „Ти мислиш ли, че ционистите биха постигнали всичко това, ако не им беше позволено, и ако не им помагаха?“ Та кой им е позволил и кой им помага? А кой помага на нас, хората? Изглежда някой ни помага, защото последните действия на противника са доста хаотични и припряни. Те бързат, страхуват се от нещо, пришпорват сроковете. Те са готови дори на жертви, което вече говори много. Все повече си проправя път идеята, че зад ционистите стои някой много по-могъщ, но че също толкова могъщ съюзник имаме и ние. Още преди сто години бе отправено едно такова предупреждение: „Ако сводовете на цивилизацията се срутят, то разбира се, ще рухне цялата сграда. Но основите са достатъчно здрави.“ Та ситуацията никак не е проста. Тя ще се окаже много по-сложна, отколкото изобщо сме могли да допуснем.
Из „Пътешествията на Гъливер“:
„— Имам въпроси.
— Въпроси ли, Ваше величество?
— Да.
— Министрите, управляващи страната ви, как стават министри?
— Обикновено известна сума пари решава въпроса.
— Как опознават хората, на които трябва да служат?
— Не се налага, защото доста често пият и играят хазарт.
— Вече спомена хазарта. Кога усвояват това «забавление»?
— На 16–17 г.
— А кога се отказват от него?
— На 60–70 г.
— Във вашия съд за колко време се решава кое е добро и кое — зло?
— Процесите траят седмици и месеци, на висока цена за потърпевшите.
— Това значи ли, че бедните нямат достъп до съда?
— Те са заети с работа и не се нуждаят от правосъдие.
— Адвокатите ви защитават ли очевидно съгрешили хора?
— Разбира се! Това им е работата!
— Данъците ви са се увеличили с 5–6 млн., но държавата харчи двойно повече. Как кралство харчи повече от полученото в данъци?
— Съвсем просто е. Вземаме назаем повече от себе си.
— И войните ви… Защо винаги нападате хората? Защо да напускате бреговете си освен за търговия?
— Често се браним, като нападаме, преди да ни нападнат, и изненадваме врага.“
Предпочетох да цитирам филма, тъй като в книгата описанията са по-многословни и завъртени. Все пак не мога да пропусна един извод: „Той (Кралят) бе безкрайно учуден от описанието ми на историческите събития, станали у нас през миналия век; и заяви, че те не били друго освен редица от заговори, бунтове, убийства, кланета, революции и изгнания — най-лошите последици на алчността, раздорите, лицемерието, лукавостта, жестокостта, яростта, лудостта, омразата, завистта, похотливостта, злобата и амбицията.“ Да, има вероятност следваната от редица правителства да не е дело единствено на ционистите, а да е продължение на традиционната английска политика. На нищо не пречи ционистите да са взаимствали от англичаните, впечатлени от успешната им в миналото успешна колониална политика. Същата колониална политика, чийто последици днес са настъплението на цветнокожите и отстъплението на бялото население от самата Англия. Защо да не са взаимствали, след като техните „Ционски протоколи“ също са заимствани от един друг европеец — Николо Макиавели. Та всичко е преплетено и никой не е само виновен, като и останалите, включително жертвите не са само невинни. Дали човекът не достигна един от пределите на своите възможности и не се устреми към самоунищожение? След което оцелелите ще се устремят към нов прогрес и към овладяване на нови възможности, докато не стигнат и те на свой ред до предела си. И все пак, все пак случващото се е нашия свят е твърде нечовешко, за да повярвам, че то е дело само и единствено на същества, принадлежащи към някоя от човешките раси. Още живелият през 27 век преди Христа индуски император Ашока е казал, че на Бог е угодно хората да живеят в безопасност, мир и щастие и да се ползват със свободата да разполагат със себе си. Днес от този завет нищо не е останало. Значи днешният свят не е угоден на Бога. А на кого е угоден?