През август 2007 година се случиха събития, останали незабелязани от обществото. В Интернет сайта на Движение „Воини на Тангра“ се разгоря кратка дискусия, после и тя утихна. Събитията бяха твърде обезпокоителни. Прекалено обезпокоителни, за да ги подмина. Следва препечатка на част от дискусията:
„Тези дни из улиците на Ботевград забелязвам голям брой мъртви птици, предимно лястовици. Могат да се видят навсякъде, включително по улиците и шосетата, прегазени от коли. Снощи край блока намерих една такава лястовица, още жива. Очите й бяха затворени, но дишаше. Не забелязах никакви рани по нея. Взех я и се опитах да я нахраня. Отказа трошиците и водата, и след около два часа умря. Не знам дали имам право да говоря за епидемия, но друг животински вид също е засегнат — плъховете. Плъховете са страхливи и предпазливи животни, а успях да видя доста такива, прегазени от коли. Отказвам коментар, но съм длъжен да го споделя като факт.“
„Аз вече наблюдавах такова нещо. Беше за кратко, но имаше объркани птици (и умрели) и сигурно съм единственият, погледнал компаса, за да види, че стрелката му за някакви минути беше полудяла, а после всичко се възстанови. Това са прелетни птици — и те, и плъховете имат доста особена система за ориентация. Един съвет — не мислете за епидемии — същото наскоро се случи и в София, но малцина го забелязаха и още по-малко знаеха кой простичък уред ще даде отговор на въпросите им. Това което ви е нужно е обикновен компас, понякога за по няколко минути ще забележите, че се случва нещо много странно. Скоро ще го забележат много хора. Човекът също се влияе от резки промени на магнитното поле — при рязката му промяна хората губят ориентация и координация на движенията си — ръката не могат да си вдигат дори. После или се свиква, или тези странни аномалии изчезват. Причината — имаме магнетит в мозъците си — нещо като малки компасчета. Това дето го говорят за 2012 година май започна. Ще се чувствате объркани, но който е предупреден, е по-силен. Приятно наблюдаване на компасите…“
Помислете кой е в състояние да предизвика промени в магнитното поле на цяла планета, пък за причините ще се досетите. Или защо да не го кажа направо: Земята бива подготвяна да приюти друг вид, който не би могъл да съществува в условията на сегашното магнитно поле.
Съзнавам, че малцина ще повярват в написаното от мен. Повечето ще предпочетат да си гледат живота, отколкото да четат подобни глупости. Само че животът им от ден на ден ще става все по-труден и на тях ще им е все по-невъзможно да си го гледат. Други ще ме наругаят, ще ме обсипят с епитети ей така, по навик и заради похвалата на шефовете. Тяхното упорство да не приемат очевидното невероятно, техният навик да си затварят очите пред всичко, което не се вмества в ограничените им представи ме радва. Затварянето на очите води до невежество, а невежеството скоро ще се окаже смъртоносно. Значи скоро враговете ми ще намалеят. Остават другите, малцината, които ще почнат да търсят истината и да задават въпроси. Стига ми, че ще има и такива. Предупреждавам, че на допълнителни въпроси нямам намерение да отговарям. Не ме интересуват нито ругатните, нито похвалите. Мненията въобще не ме засягат, дори няма да ги чета. На зложелателите нямам намерение да се обяснявам. Аз ще бъда доволен те сами пред себе си да зададат въпросите и да се опитат пак сами или с помощта на хора, на които вярват да намерят отговорите. Не претендирам, че съм прав във всичко. Не претендирам, че съм безгрешен. Допускам даже, че повечето ми предположения са погрешни. Ами ако не са? Ами ако се окажа прав поне за половината? Няма ли да е твърде лекомислено да пренебрегнете предупреждението, че лодката, в която пътувате е пробита? Ще си останете ли да се изтягате върху шезлонга на палубата или ще слезете да запушите пробойната? Ето, показвам ви стълбичката, водеща към трюма, откъдето нахлува вода. Ще слезете ли поне да погледнете?
През юли 1991 г. Илия Минев написа: „Да не живеем с празните илюзии, че в България след 10 ноември 1989 г. нещо се е изменило, освен формата на лъжата. Но лъжата си остава лъжа.“. Триумфалната арка, през която преминаха политиците на път към Демокрацията и Европейския Съюз, се превърна в гилотина за българския народ. Есенните гарвани накацаха върху умиращото тяло на България и с всяка измината година техният брой се увеличава. Човешките хора така и не съумяха да дойдат на власт. И деградацията се отнася не само до победените страни — бившия СССР и неговите сателити, но и до страните победителки. Днес народите на Западна Европа живеят по-зле, отколкото по времето, когато срещу тях бяха изправени Червената армия и армиите на страните от Варшавския договор. А както по-долу ще видим, и в САЩ не е по-различно. Злото се срина и на негово място се изправи в цял ръст още по-голямо Зло. Световните господари изпълниха света с изкуствено създаден хаос. Човекът, обикновеният нормален човек почна да се чувства несигурен в утрешния ден, животът му се изпълни с непредсказуемост. Отнася се до всички раси и до всички континенти. Излиза, че всички са загубили. Само че щом всички са загубили, значи има друг, който е спечелил. Щом видимата картина не отговаря на логиката и на нормалния човешки разум, значи има нещо невидимо, което не знаем. Нещо, което не е задължително да бъде нито човешко, нито нормално. Разбира се, опити за обяснения не липсват. Сочат ни отделни преуспели субекти, както и мултинационалните корпорации, които реално умножиха своите богатства и своето влияние. Само че тези отделни субекти и тези мултинационални корпорации рушат страните и народите. Те реално рушат своята материална база, режат клона на дървото. Нима ще повярваме, че те съзнателно преяждат днес, за да гладуват утре? Толкова ли са невежи и глупави, та да не разбират, че всяка власт, опираща се единствено и само на грубата сила се проваля? Толкова ли са непросветени, та не знаят, че най-възрастната, оцеляла до днес европейска държава — Ватикана се е опирала през всичките векове, даже и по времето на своето военно могъщество преди всичко на вярата, на доверието към нея и към нейната правота? Има нещо не наред. Има нещо толкова скрито и тайно, че никой не смее да го изрече.