„Човешкото право е над държавното право.“
(Помним как бе разгромен комунизма — с кампания по въпроса за човешките права. Но тогава не знаехме, че идеята е дошла от Адолф Хитлер. Те продължават да се учат от него, а на нас ни забраняват да го познаваме. И се питам дали тези думи са написани от същия този Хитлер, който постави държавата над всичко, над човека и над човечността въобще? Това ли е Адолф Хитлер, който искаше да постави държавните закони над човешките и Божествените закони, а пък самата държава подчини на една-единствена партия и наложи партийните закони над държавните закони? А над партията сложи себе си. Чета и се сещам за стария виц: всичко в името на човека, но ние знаем кой е Човекът.)
„Ако се окаже, че някой народ в борбата си за правата на човека е претърпял поражение, това означава, че е бил твърде лекомислен и недостоен да се съхрани в целостта си на земята. Вечно справедливото Провидение предварително е обрекло на гибел онзи, който не е проявил достатъчно готовност или способност да се бори за продължаване на съществуването си.
(Тук много ясно проличава двойствеността на хитлеровите думи. Първата част от неговата мисъл напълно съвпада с тезите на съвременните «правозащитници», които разрушават националните държави под маската на борбата за човешки права. Втората част е инструкция към самите евреи. Все пак аз не съм сигурен, че думите принадлежат на Хитлер. Дори не съм сигурен дали ги е чел. Нещо като Тодор Живков, за когото не без основание се говореше, че не е чел собствените си трудове. Тези думи от «Моята Борба» нямат нищо общо с практиката на Национал-социализма. Но имат нещо много общо със събитията, започнали 40 години след края на Втората световна война. И почват едни въпроси…)
«За страхливите народи няма място на земята.»
(От страхливия също може да има полза. Липсата на смелост понякога развива качества, които липсват у героя. Впрочем как ли би изглеждал свят, населяван само и единствено от герои? На Земята има място за всеки! Друг е въпросът, че не всеки е на мястото си. Върнете се назад. Как се връзват тези думи с думите за правата на човека? Съпоставете ги и ще забележите различното авторство. Никой, който поне малко познава историята на света няма да изрече и да напише подобна нелепост. Героизмът е нещо възвишено, обаче защо ли се е случвало така, че гордите, смели и благородни народи са загивали, а именно страхливците днес властват над сушата на планетата Земя? Много велики в миналото нации вече ги няма, а страхливото стадо чандала за последните хиляда години е увеличило своята численост 20 хиляди пъти. Докато героизмът на германската нация през време на последната война им струваше над десет милиона убити и още толкова непоправимо осакатени. Красиви фрази, лишени от смисъл. Красиви фрази, изречени, за да заблуждават. Думи, непрекъснато разминаващи се с действителността.)
«… той не съумя да придаде на идеите си такава форма, която да съответства на степента на възприемчивост на широките народни маси (а тази възприемчивост беше достатъчно ограничена).»
(Ако Фридрих Нитче се ръководеше от същите съображения, не би написал нито една от своите прекрасни книги. Понякога си заслужава едно послание да бъде написано, а после съхранено през вековете, за да го прочете накрая един-единствен човек. В повечето случаи не количеството на адресатите се оказва определящо, а тяхното качество. Интелектът на милиард свине не може да компенсира ума на единствено същество, намиращо се по-високо стъпало на развитие. Марксическата теза за «масите», под чието влияние очевидно се е намирал Хитлер е дълбоко невярна. «Диамантът в шепата струва повече от камарите варовик навън.» А дали Фридрих Нитче наистина не е успял е отделен въпрос. Основен принцип в развитието на човечеството е взаимното допълване, а не взаимната заменяемост. Ако един човек можеше всичко, то за какво биха били нужни останалите хора? Някой дава Идеята, втори я превръща в практична, трети я осъществява. Почвам да си мисля, че Хитлер ако не е глупак, то той умишлено заблуждава, тласка мислите на своите последователи в невярна посока и по този начин ги обрича на неуспех. А и на гибел, както показа практиката.)
«Вместо да говорят с народа, депутатите бяха заети с излияния пред така наречените народни избраници.»
(По-важно е депутатите да си вършат съвестно работата, отколкото да убеждават някого, че я вършат. Но не, не това е била целта. Като наблюдавам днешната нерадостна картинка почвам да си мисля над лишаването от съдържание и смисъл на институциите. На тяхното лумпенизиране. Вече нищо не е свято и нищо не заслужава доверие. Вече нищо не е истинско.)