Който на този свят не е постигнал поне да го мразят враговете, той струва твърде малко.
(«Трябва да имате врагове за мразене, а не врагове за презиране.» — (Фридрих Нитче) Перифразата на една гениална мисъл съвсем не доказва наличието на гениалност у плагиатора.)
Внезапно се оказва, че «демагогските лозунги» на опозицията не са чак толкова лоши, и внезапно тези дотогава «вредни» лозунги се появяват в «преработената» програма за най-голямо изумление на истинските бащи на тези лозунги. И всичко това става като нещо, което се разбира от само себе си.
(Днешните политици се учат от Адолф Хитлер или как всичко тече и нищо не се променя.)
Излъгано от пресата, заслепено от съблазните на «новата» програма, гласуващото добиче — както от «буржоазен», така и от «пролетарски» произход отново се връща при яслите на своите господари и пак дава гласа си на старите лъжци.
(Вината отново е у водачите, а не у гласуващите «добичета» — те нямат друг избор. А всъщност дали изобщо можем да говорим за вина? Хората тръгват зад една идея, защото няма друга, годна да я замени. И това е причината властниците да преследват най-жестоко идеите, способни да противостоят на тяхната извратена идея.)
Сега господа народните представители, избранниците на трудещите се маси, отново се връщат в първобитното състояние на парламентарни гъсеници и пристъпват с нова енергия към изяждане на държавните резерви. Те лъщят от мас и спокойно нищо не правят цели четири години, докато пак удари часът и от кукличката се излюпи блестяща, с всички цветове на дъгата пеперуда.
(Диагнозата е вярна, но лечението е в един наистина различен тип управление, а не в казармения вариант на демократическата република.)
Всички ние предчувстваме, че в отдалеченото бъдеще пред човечеството ще възникнат проблеми, които ще бъдат по силите само на висшата раса. И само тази висша господарска раса, опирайки се на средствата и възможностите на цялото земно кълбо, ще бъде призвана да разреши тези проблеми.
(Ето я в най-синтезиран вид цялата идеология на т.нар. «Нов световен ред». Чиста проба ционизъм! И за да не проумеем тяхното единство с хитлеризма, те забраняват «Моята борба» Нашето виждане е, че проблемите на бъдещето няма да бъдат по силите на никоя отделна нация или раса. За решаването на тези проблеми ще са нужни обединените усилия на всички нации, съумели да съхранят своите национални качества и особености. Ако допуснем да бъде унищожен или асимилиран дори един-единствен народ, даже ней-нищожния, най-слаборзвития — лекомислието ни може да се окаже фатално. Може би именно у този народ се намира ключът за спасението на цялата човешка Раса. Ще ви кажа нещо, което едва ли ще приемете. Но пък е напълно вярно. Знаете ли кой държи правата върху етнонима «Българи»? Това е малката група на Капанците в България. А кой държи правата върху определението «Човек Разумен»? Кой държи правото същият Човек Разумен“ да властва над сушата на планетата Земя? Погледнете кои народи са изтребвани най-усърдно и от ционисти, и от комунисти, и от глобалисти и го търсете между тях.)
Нашият боен вик става сигнал, събиращ в редиците ни всичко, което е силно. Именно величието на целите отблъсква дребните хора веднага или ги отсейва след известно време, но затова пък под нашите знамена се събират всички действително боеви натури. Необходима е да си дадем ясна сметка за следната: ако на едната страна виждаме концентрация на висша енергия и решителност, а от друга страна — широките маси на равнодушните, то неголямото малцинство, събрало се в първия лагер, винаги ще вземе връх над грамадното мнозинство останали във втория лагер. Световната история я правят малцинства, стига само в това числено малцинство да е въплътена голяма воля и голяма решителност.
(В горните думи няма нищо националсоциалистическо. Принципът на аристократизма се поставя над националния принцип. Подобни двойнствени принципи в книгата създават впечатлението, че тя не е писана от един човек. В конкретния случай съзирам силното влияние на Достоевски: малцина са, които тласкат историята напред. Но Достоевски продължава, като обяснява, че мнозинството е призвано да бъде консервативният, съхранителен елемент, без който също не може. С други думи — всеки на мястото си. В конкретния случай обаче най-интересно е друго. Е, Хитлер успя да обедини под своите знамена най-силните, най-достойните, най-годните представители на германската нация. И какво се случи с тези най-силни, най-годни, най-достойни представители? В огромната си част те бяха избити. Адолф Хитлер съумя да извади на показ всичко най-добро, за да бъде то премахнато най-лесно. Когато говорим за обявените цели, нека всеки път ги съпоставяме с постигнатите резултати. Понякога изводите са изненадващи.)