Нашето движение веднага разбра, че то не може и не трябва да разчита на охрана от страна на държавата, щом държавата не е в състояние да охранява интересите на нацията. Нашето движение разбра, че напротив, ние трябва да се заемем с делото за защита на нацията и с делото на борба против всички ония, които заплашват да унищожат и народа, и държавата.
(Създаването на движение, поставило си за цел промяна в политическия модел на държавата е оправдано само, когато държавата е престанала да защитава националните интереси, които всъщност са интересите на нацията. В такъв случай не само не бива, но и е вредно да се разчита, че властта ще брани онези, които са си поставили за цел нейното унищожение. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че не само нациите не са създадени, за да служат на държавите, а че държавите са създават от и заради нациите. Най-добре е да разглеждаме държавата като механизъм, чиято цел е да служи на народа. И да постъпваме към нея така, както постъпваме към всеки механизъм. Когато някой детайл е износен или неработещ, следва да се подмени. Не „както пише в томовете на другаря…“, не „както казват от Брюксел…“, а както ще бъде полезно за нашия народ, за нашата общност, за нас.)
Безсмислено е да се убиват дребни предатели в такива държави, където самото правителство освобождава предателите от каквото и да било наказание.
(Интересно! Излиза, че не само сега, и не само у нас е така. Само че дали точно системата, създадена от Адолф Хитлер не беше първата, освобождаваща националните предатели от наказание?)
Ако нашите високопоставени глупци под път и над път самодоволно заявяват, че съвременната държава най-строго защитава живота на своите граждани, това просто не е истина. В действителност в ония години на практика гражданите трябваше да се защитават от самите представители на съвременната държава.
(На подобна мисъл сега й казват „призив за борба с корупцията“. Хубави думи като критика на „демократичната“ търгашеска държава, обаче и държавата на Хитлер беше същата. Ако не и по-лоша. Реално погледнато, след хубавите критики срещу лошото, народите поемат път към още по-лошо. Не направлява ли някой Неизвестен всичките тези процеси в толкова различни държави и сред толкова различни народи?)
… нека всеки остане със своята вяра, но нека всеки смята за свое първо задължение да се бори срещу ония, които виждат задачата на живота си в това, да подкопават вярата на другия.
(Една от мислите, за които съм на мнение, че авторството не принадлежи на Адолф Хитлер. „Нека всеки остане със своята вяра!“ — един от основните принципи на Глобалния национализъм. Само че при националсоциализма този принцип изобщо не е бил спазван. Преследвания заради идейни убеждения е имало и в Третия Райх. За да се стигне до днес, където е позволено да се развиват всякакви вярвания, но при условие, че същите вярвания задължително ще подкопават вярата на основното население за дадена страна. Така принципът е превърнат в своята противоположност. И от принцип за съхранение уникалността на народите и личностите, се превърна в принцип за тяхното уеднаквяване и последващо унищожение.)
Идеите, обхванали значително количество от хора, винаги ще се стремят към създаване на известен ред.
(Идеите имат свой собствен живот, независим от живота на техните носители. Става дума за езотеричен принцип, непризнаван от съвременната материалистична „наука“. Съвременните водачи на глобализма и техните господари изглежда познават принципа, щом носителите на идеи, различни от техните са подложени на най-свирепи преследвания. Само че Идеята не умира, тя, веднъж появила се на бял свят вече е неунищожима.)
Когато пропагандата е завоювала за дадени идеи почти целия народ, тогава съответните изводи може да направи организация вече с малка шепичка хора. От това произтича, че колкото е по-обширна пропагандата, толкова по-малка може да бъде организацията. Колкото е по-голям броят на привържениците, толкова по-малък може да бъде броят на партийните членове. Тук връзката е обратнопропорционална. Колкото по-добре е поработила пропагандата, толкова по-малка по размери може да бъде организацията. Колкото е по-голям броят на привържениците, толкова по-скромен може да бъде броят на организационните членове. И обратно: колкото по-лошо е организирана пропагандата, толкова по-обширна трябва да бъде организацията. Колкото по-малко привърженици има дадено движение, толкова по-голям трябва да бъде броят на членовете на организацията, ако движението изобщо разчита на успех.