Ето какво открих в моите записки: „16 септември 2002 г. Сред иманярите се носи слух, че Царят търсел някъде край Арабаконак заровената корона на баща си. Според тях той се интересувал само от намирането на короната, след което щял да си замине за Испания.“ Работата се оказа малко по-различна, само където ни трябваше време, за да го разберем. А искате ли да знаете кой в съвременна България беше и все още е главният инструмент на „Външния разум“? Това е Александър Петровски — Лилов, вътрешна фигура в окултната група на покойната вече Людмила Живкова. Впрочем за нея също се говори, че била пристраснена към иманярството, към нелегалните разкопки в търсене на нещо, което тя самата не знаела точно как изглежда. Едни и същи схеми се прилагат векове, а хората не забелязват. Сега да видим как върви подготовката за издигането на Хитлер.
„В Австрия през 1928 година групата «Еделвайс» обявила за раждането на нов месия. В Англия сър Мосли и ученият Белами обявили, че «светлината» докоснала Германия. В САЩ се появили «Сребърните ризи» на подполковник Балард…“
Голяма подготовка, наистина. Като прибавим милионите, давани на НСДАП от световните банкери-ционисти, можем да си представим мащабите на операцията. Дали тази подготовка е била по силите на малкото затворено Общество „Туле“? Не вярвам. Особено като вземем под внимание краят на неговите тогавашни ръководители.
„На 14 март 1946 година седемдесет годишният Карл Хаусхофер убил своята съпруга Марта, а след това в изпълнение на клетвата и съгласно японската традиция, си направил харакири. Никакъв кръст, никакъв камък, никакъв знак няма на неговия гроб. Но не общи, а лични мотиви напомнили на Хаусхофер за клетвата. Той с голямо закъснение научил, че в затвора Моабит бил екзекутиран неговия син Алберт. Алберт бил затворен там заедно с организаторите на заговора против Хитлер и несполучливото покушение от 20 юли 1944 година. В джоба на окървавената дреха, носена от сина на великия маг намерили ръкопис на поема: «С моя баща говореше съдбата. Отново и отново от него зависеше — да бъде ли тласнат Дявола в тъмницата му. Но моят баща счупи печата. Той не усети миризмата на Ада и пусна Дявола на воля…»
Той (Хитлер) танцуваше, но музиката не бе написана от него. До 1934 година можеше да се смята за отличен «танцьор». Но сбърка ритъма, въобразявайки си, че по-нататък той единствен може да управлява Могъществата. Сбърка. Могъществата не биват управлявани. На тях им служат. Това е значението или поне едно от значенията на коренния прелом, случил се по време и веднага след «партийната чистка» от 1934 година. От този ден Движението, замислено според Хитлер като национално и социалистическо, все повече се превръщаше в такова, каквото го замислиха хората5, завъртели машината — според израза на Тайната доктрина…“
Колко еднаквости, колко съвпадения, колко знаци! Третият Райх не бе държава на германската нация, също както СССР не бе руска държава. Чии бяха тези държави? И в Германия, и в СССР най-потърпевши бяха основните народи — германци и руснаци. Кой спечели от страданието им? Вече могат да се видят контурите на глобалния експеримент, извършван едновременно в Германия и СССР и продължаван днес в САЩ. И тази свръхдържава не принадлежи на своето население, и в САЩ най-потърпевши се редовите американци, които от ден на ден живеят все по-зле, и които биват връщани от Афганистан, от Ирак, от всички кътчета на света с ковчези в родината си. Ще изпреваря събитията като кажа, че такъв експеримент не може да завърши с успех. По никакъв начин не може. Защо — то е отделен въпрос. Но не предполагам, а знам, че по-скоро Земята ще престане да съществува, ще се превърне в астероиден пояс между Венера и Марс, отколкото кучеглавите да постигнат целта си. Не ние, други няма да го допуснат. Онова, което наистина зависи от нас, е да запазим себе си и своя дом — планетата Земя. Сещам се за едно определение на Системата, което прочетох: „Съвременният живот — това е неформулиран договор на имащите, действителен до деня, когато ще бъде сключен нов, а на тях ще им съдерат кожите…“ Дали пък времето за дране на кожи не е наближило? В същата книга прочетох още една, да я наречем прогноза: „Цивилизацията ще съществува дотогава, докато нейните противници не научат от самата нея най-истинското значение на Машината6. Договорът ще бъде в сила дотогава, докато съществува анти-договор.“ Ще ми се да вярвам, че тази книга, която пиша сега, ще бъде началото на края за анти-договора. А оттам — и за самия Договор. Съзнавам, че подобна задача не е по силите само на един човек. Аз само започвам, а други ще довършат. Важно е да се започне, нали така?