„Не разчитаме ли прекалено много на Бога? Може би Бог разчита на нас?“
Хипотезата, която излагам в тази книга не е моя. Мнозина други са стигали до същата мисъл. Чарлз Форт: „Мисля, че ние принадлежим някому. Че някога Земята е била ничия земя, изследвана от други светове, колонизирана, а после заради нея се скарали помежду си. Сега някой владее Земята еднолично и е прогонил от нея всички предишни колонисти. Съвсем неотдавна се появили някакви пътешественици-емисари, дошли вероятно с измама от друг свят. Те много се стараят да избягват срещите с нас, ние имаме твърде убедителни доказателства. Какво всъщност сме ние — свине, гъски, крави, които преди всичко трябва да открият, че някой ги притежава, а едва после да се загрижат за какво именно ги притежават.“ Не вярвам, че ни владеят, още по-малко вярвам, че за някого сме домашни животни. Но че някой много активно се намесва в живота на хората от планетата Земя, че някой се опитва с помощта на предатели от нашия собствен биологичен вид да ни завладее — в това съм твърдо убеден.
Не съм първият, стигнал до подобна мисъл. Изпреварвам критиците и си го признавам без бой. Но като казах „критици“, си спомних дефиницията за критик. Критикът е човек, който знае как се пише една книга, но самият той не умее да го направи. Та преди да критикуваме труда на другите, нека помислим дали ние можем да го направим по-добре. Да, хипотезата е поне на сто години. Аз само вярвам, че открих нови моменти и нови доказателства. Вярвам, че открих отговорите на въпроси, задавани непрекъснато столетия наред. Да започнем с частен случай. Преди и по време на войната в Ирак се случиха събития, върху които и до днес не е прието да се разсъждава. Особено върху евентуалната връзка между тях. Ами да поразсъждаваме.
Малко преди САЩ да нападнат се появиха съобщения ту за заловено от армията на Саддам катастрофирало НЛО, ту за визита на НЛО в Ирак. Не е за чудене, интересът на някои цивилизации към древния Шумер не е от вчера. Имаше подмятания за хетското божество Телепину, за връзката му с изчезването на пчелите в Северна Америка и толкова. А там наистина станаха странни неща с пчелите, което от своя страна бе белег за сериозно нарушено равновесие и за предстояща екологична катастрофа с непредвидими последици. Вашингтонската администрация предпочете риска от погубване на посевите от пшеница в САЩ, но тайната да си остане тайна. Каква бе тази тайна, заслужаваща такава висока цена?
На второ място е всеобщата изненада при бързия разгром на иракските войски. Сега почна да се шушука за употреба на радиационно оръжие. При това — забележете, били пожертвани няколко хиляди американски войници, само за да се стигне до възможно най-бърз разгром на иракчаните. Допуска се, че американците са искали да вземат нещо, преди то да бъде унищожено или използвано от гвардейците на Саддам. Това „нещо“ било толкова важно, че жертвите се оказали без значение. Не само жертвите на противника, но и своите жертви. Няколко хиляди американски войници, чиято смърт бе подмината. Без значение се оказала и евентуалната реакция на хората по света и промяната им в отношението към администрацията във Вашингтон, наредила употребата на ужасното оръжие.
И едно събитие, сензационно в началото и бързо забравено впоследствие. Това бе обстрела от американците на конвой от руски дипломатически автомобили. Имаше убити и ранени руски дипломати, а Русия реагира някак неочаквано меко.
Ами непосредствено преди войната какво се случи? Максим Калашников пише: „Непосредствено преди нахлуването в Ирак висшите чинове на Пентагона съгласували тази дата с мистиката — с така наречения «библейски код» на Елиах Рипс. Оттук стигаме до «случайното» разграбване на съкровищата на древношумерската цивилизация в падналия Багдад.“ Разграбват се следите от самите основи на човешката цивилизация, а цивилизованият свят мълчи. Само от страх пред американската военна мощ ли? Нашите „български“ медии мълчаха по въпроса, обаче китайците от Синхуа намекнаха, че откраднатите шумерски клинописни плочки са закарани в Йейл, където се намира масонската ложа „Череп и кости“, към която принадлежат двамата Буш — баща и син. Излиза, че освен от петрол и от фамилията бин Ладен, фамилията Буш се интересува и от древни знания. При патологичната им кръвожадност почвам да подозирам откъде идва тоя интерес. Впрочем Адолф Хитлер имал същите интереси. Максим Калашников добавя: „…има сериозни основания да се предполага, че сегашната власт в САЩ в лицето на клана Буш нападна Ирак не само заради нефта, но и за да завладее археологическите съкровища на шумерите в Багдадския музей.“ Какви са тези съкровища, за да обявиш война на една независима държава, да пожертваш стотици хиляди човешки живота и да си осигуриш омразата на всички народи по света? Задавам въпроса, тъй като България е една от основните точки на търсене, накъдето са устремили своя поглед бушмените на Буш.