Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Но да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС (Телеграфна агенция на Съветския Съюз)? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло — от „четири туби бензин“ или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.
Беше някъде през лятото на 1986 година. Намирах се в дома на мой познат от затвора. Позволете ми да му спестя името. За разлика от друг път, той не беше разговорлив. Все гледаше да си намери някаква работа и да остане сам.
— Не му се сърди — каза неговата съпруга — Хитлер е умрял, затова е така разстроен.
Аз вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ („Orbital transport und raketen AG“) в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва — помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички… Да вземем един Борис Велчев — член на ЦК на БКП — „другарите“ прекрасно съзнавали кой е той — защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? — я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове — къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа — защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. (Тук отварям скоби. Да, тези хора наистина знаеха много, но не знаеха истински голямата Тайна, поради което останаха живи. В противен случай нищо нямаше да ги спаси от смъртта.) И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам „Църковен вестник“ от 26 февруари 1943 г.
„Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света7, при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята.“ От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: „NSDAP — jetzt!“ (НСДП — сега!), а също „Wir sind wieder da!“ (Ние пак сме тук!). Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник „Дума“ издигна за свой лозунг същата фраза „Ние пак сме тук!“. Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка — „Промени — сега!“ Така е — историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.
През следващата, 1997 г. във в-к „Литературная газета“ се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос — Айрес, озаглавена „Зачем оживляют Фюрера?“ (Защо съживяват Фюрера?). Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: „Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.