„Цивилизацията на безсмъртието не е езичество, тя е абсолютно друго, тя е, това, което Фукуяма нарича биологически фашизъм. Това е друга йерархия, друг свят на ценностни системи, друго създаване на огромни програми9, друго използване възможностите и ресурсите на икономиката. Това е нещо различно и непредсказуемо. То не е постхристиянско, не е езическо, не е сатанинско. За християнството тези явления, разбира се, са сатанизъм. Но даже е смешно — всичко, което не се побира в доктрината да го наречеш абсолютно зло. Аз подозирам, че виденията на остров Патмос, видени от Йоан Богослов, всички апокалиптични копнежи, цялата есхатология на християнския свят, на християнската епоха — това е предчувствие за неизбежността на финала. (…) Ще има едно безсмъртно Човечество, което по същество ще го комбинират, ще го конструират в страшни суперзаводи, суперлаборатории. Може би аз повтарям същото, за което са писали великите пророци и са рисували великите художници, но аз имам предчувствието, че това време се актуализира.“
Да, за тях това е мечта, но на мен тяхната мечта не ми харесва. Тя ми изглежда стотици, хиляди пъти по-човеконенавистна от мечтите за световно господство и за единен човешки модел на комунизма и нацизма взети заедно. И ако в цялата работа намирам нещо хубаво, то е, че те вече не крият нито своите мечти, нито своите намерения. Нали помните: „Договорът ще бъде в сила дотогава, докато съществува анти-договор“. Тяхната Система ще властва, докато ние не научим от самите тях какво е нейното, на Системата истинско значение. Те проговориха. Времето на анти-договора свършва. Времето на Системата — също. Трудно ви е, не виждате как ще се случи, не вярвате? Но нали когато се събудите рано сутрин, преди изгрев, вие вярвате, че Слънцето все пак ще изгрее. Вярвайте и сега. Аз виждам Зората, вижте я и вие!
И нека ви кажа още нещо, макар, признавам си да не възнамерявам да го доказвам. Който ми вярва — вярва ми. Който не ми вярва — да си мисли каквото ще. Аз обаче ще го кажа, за да вдъхна увереност на решените да продължат. Не е важно откъде съм взел следващите редове. Според мен говори човек, прекрасно осведомен за процесите в света и за тайните механизми, тласкащи цивилизацията в една или в друга посока. Говори се за Русия, но според мен, думите са валидни и за всички останали страни. Та въпросът е защо не успяват антиглобалистите. Истинските антиглобалисти. Чуйте само какъв блестящ отговор:
„Отсъствие на ресурс. Преди всичко тази среда е хедонистична10, тя цялата е облъчена от радиацията на сексуалната революция, от радиацията на потреблението, от радиацията на екстравагантните форми на поведение, които по своята същност са адреналинови инжекции. Тази среда, антиглобалистката среда, тя всъщност е великолепна, понякога кървава, понякога озарена от пожари атракция.“
Атракция, нищо повече. Сега да видим защо е атракция и защо отсъства ресурсът:
„Нито един от проектите, задействани от Администрацията на Президента през последните години не носи в себе си позитивна идеология. Даже в патриотичния лагер всичко се свежда до това да се вадят от нафталина идеите на Православието, самодържавието, народничеството и с нищо не ги заменят. Или комунистическите идеи, които, разбира се, от гледна точка на тяхната модернизация са достатъчно интересни, но те просто омръзнаха на нашия народ. Какво ново могат да предложат? Каква духовна идеология могат да предложат и въобще могат ли?“
Сега ясно ли е защо толкова държах именно на Идеята през всичките тези години? Сега ясно ли е защо въпреки отсъствието на ресурси, въпреки пълната липса на финанси, въпреки преследванията и полицейския терор, въпреки даже открития физически терор, налаган от тайната полиция — Движение „Воини на Тангра“ оцеля? А сега ви казвам, че когато Идеята си пробие път сред достатъчно на брой хора, когато Идеята се разнесе в кръвта на народностния организъм и почне да унищожава бацилите на хедонизма, тогава и ресурсите ще дойдат.
10
хедонизъм (от гръцкото hedone — удоволствие), направление в етиката, утвърждаващо насладата, удоволствието като висша цел и основен мотив на човешкото поведение.