Тревата зад колата изшумя.
— Нели, ти ли си? — меко попита той.
Нели колебливо запристъпва около колата.
— Сърдиш ли ми се? — попита тя.
— Защо да ти се сърдя. Ти си си такава.
— Не можах да намеря оръжието.
— Видя ли къде го изпусна Александър?
— Да — каза Нели. — Нямаше го там.
Макензи се намръщи в тъмното.
— Това означава, че Александър се е върнал и го е взел. Не ми харесва. Ще започне да стреля по нас. Компанията ни никак не му се нрави. След всичко, което направихме днес, положително ще иска да ни отмъсти.
Той се огледа.
— Къде е Енциклопеда?
— Изплъзнах му се. Исках да поговорим за него.
— Добре — рече Макензи. — Давай.
— Той се опита да ми прочете мозъка.
— Знам. Всички нас вече ни е прочел. Добре се справя с това.
— Сега обаче има затруднения — съобщи Нели.
— Затруднен е да ти проучи мозъка? Не се и съмнявам.
— Не е нужно да говориш, сякаш моят мозък… — започна Нели, но Макензи я прекъсна.
— Не исках да кажа това, Нели. Доколкото разбирам, мозъкът ти е наред. Може би дори по-наред от нашите мозъци. Номерът е, че е различен. Нашите мозъци са естествени, мислят, разсъждават и помнят по общоприетия начин. Енциклопеда е запознат с този вид мозъци и съзнанията, които им съответстват. При тебе не е така! Мозъкът ти е изкуствен. Отчасти механичен, отчасти химически, отчасти електронен и бог знае още какъв. Все пак не съм специалист по роботика. Никога преди той не се е натъквал на такъв вид мозъци. Това вероятно го шокира. Ако някога на тази планета е имало цивилизация, тя не е била техническа. Тук няма и следа от техника. Никакви белези, които машините оставят върху планетите.
— Аз го изпързалях — кротко каза Нели. — Той се опитваше да ми прочете мозъка, а пък всъщност аз прочетох неговия.
Макензи се изправи.
— Виж какво… — започна той и седна отново. Загасналата лула увисна между зъбите му.
— Защо никога не си казвала, че можеш да четеш мисли? Сигурно през цялото време си се увъртала около нас да ни четеш мислите и да ни се подиграваш зад гърба.
— Не съм, честна дума — каза Нели. — На, честен кръст, не съм. Дори нямах представа, че мога да го правя. Но щом усетих Енциклопеда да ми ровичка в мозъка, както само той си знае, побеснях. Идеше ми да го напердаша. И реших, че щом той може да ми се рови в главата, и аз бих могла да се ровя в неговата. Опитах и се получи.
— Просто ей така? — попита Макензи.
— Не беше трудно — отвърна Нели. — Стана съвсем естествено. Сякаш съм знаела как става.
— Ако оня тип, дето те е измайсторил, разбере какво му е излязло изпод ръцете, ще си пререже гърлото.
Нели пристъпи по-близо.
— Плаши ме — каза тя.
— Сега пък какво те плаши?
— Това, че Енциклопеда знае твърде много.
— Чуждоземска му работа — рече Макензи. — Трябва да си го очаквала. Не се забърквай с чуждоземна психика, ако не си готова за изненади.
— Не е точно тъй — каза Нели. — Знаех, че си имам работа с чуждоземец. Но той знае и други работи. Дето не би трябвало да ги знае.
— За нас ли?
— Не, за разни други места. Дето не са нито на Земята, нито на тази планета. Където землянин още не е стъпвал. И разни други работи, които нито земляните, нито пък Енциклопеда могат да знаят.
— Например?
— Например съвсем непознати математически уравнения. Няма откъде да ги знае, ако е живял само на тази планета. Уравнения, които не можеш да познаваш, освен ако не знаеш много повече за времето и пространството дори от Земляните. С философията е същото. Шантави идеи, главата ти се замайва, ако се опиташ да си представиш що за хора биха се захванали с тях.
Макензи извади торбичката с тютюн, натъпка си отново лулата и я запали.
— Нели, да не би да мислиш, че Енциклопеда е влизал в други мозъци? Съзнания на други хора, които са идвали тук?
— Възможно е — съгласи се тя. — Навярно преди много време. Той е ужасно стар. Изтърси, че може да бъде безсмъртен, ако поиска. Каза, че няма да умре, докато е останало нещо за научаване във Вселената. Каза още, че щом този момент настъпи, няма да има за какво да се живее повече.
Макензи стисна лулата си със зъби.
— Възможно е да е такъв. Безсмъртен, искам да кажа. Растенията нямат всички тези усложнения, както животните. При необходимите условия теоретически биха могли да живеят вечно.