— Но защо? — попита объркано Уейд.
— Защо хората отглеждат животни? — попита Макензи. — Няма да го разбереш, ако питаш животните, понеже те не знаят. Да питаш нас самите защо дърветата ни кондиционират, е все едно да питаш кучето защо сме го опитомили. Несъмнено, правят го за собствени цели, ясни и логични за самите тях. Цели, които на нас никога няма да ни изглеждат ясни и логични.
— Никодемус — обади се Енциклопеда. Мислите му бяха ледени. — Ти си предател.
Макензи се изсмя невъзмутимо.
— Тук не си прав — каза той на растението. — Защото Никодемус вече не е зеленчук. На него му се случи това, което вие искахте да се случи на нас. Той е човек във всичко, освен във външния си вид. Мисли като човек. Възгледите му са като нашите, не като вашите.
— Така е — каза Никодемус. — Аз съм мъж.
Сякаш парче плат се раздра с ярост и за миг групата бе заслепена от мощна вълна, изскочила от гъсталака, отдалечен на стотина ярда. Смит внезапно се сгърчи от болка. Вълната стихна.
Вцепенен от изненада, Макензи видя как Смит се превива, сграбчил хълбока си с ръце. Лицето му се изкриви от страданието. Коленете му омекнаха и той се строполи на земята.
Нели се втурна мълчешком към гъсталака. С пресъхнало гърло Макензи се наведе към Смит.
Смит направи опит да се ухили, но това беше гримаса. Устата му се движеше, ала думи не се чуваха. Ръката му се плъзна неуверено встрани, гърдите му се повдигаха и спускаха едва забележимо. Живото му наметало се беше изместило, за да прикрие засегнатата област.
Макензи се изправи и извади пистолета си. Един мъж, изникнал от гъсталака, се целеше в атакуващата Нели. С див вик Макензи стреля от упор. Плющящият изстрел не улучи, но половината гъсталак изчезна в ослепителни пламъци. Въоръженият мъж се метна встрани и в следващия миг попадна в обятията на Нели. Докато надаваше протяжен вик на ужас, Нели го завъртя над главата си и го запокити в димящия храсталак. Макензи, опрял пистолет о хълбока си, наблюдаваше как десният й юмрук се издига и спуска с безпощадна педантичност, чу глухия звук на душата, напускаща тялото.
Отвратен, той отново се обърна към Смит. Уейд беше клекнал до ранения. Вдигна поглед.
— Мисля, че е в безсъзнание.
Макензи кимна.
— Наметалото му го е изключило. Упоило го е. Аз ще го наглеждам.
Изведнъж той забеляза някакво суетене в тревата. Енциклопеда, използвайки момента, се беше скрил от погледите им и тичешком наближаваше горичката от стрелящи дървета.
Тежки стъпки закънтяха зад гърба му.
— Беше Александър — каза пътем Нели. — Повече няма да ни безпокои.
Нелсън Харпър, началникът на гарнизона, тъкмо си палеше лулата, когато видеофонът избръмча и се включи.
Сепнат, Харпър се пресегна и защрака по уреда. Появи се лицето на Макензи, цялото в прах и пот, белязано от уплаха. Не изчака поздрава. Устните му се задвижиха, преди трепкащият екран да се е прояснил.
— Всичко пропада, шефе — каза той. — Сделката пропадна. Не мога да доставя дърветата.
— Връщане назад няма! — изкрещя Харпър. — Вече се обадих на Земята. Задействал съм ги с пълна пара. Казват, че това е най-значителното събитие, което въобще се е случвало някога. След час ще изпратят кораб.
— Обадй им се пак и им кажи да не се притесняват толкова — сопна се Макензи.
— Но ти ми каза, че всичко е уредено — развика се Харпър. — Каза ми, че нищо не може да се случи, че ще ги доставиш дори ако трябва да ги изтръгнеш с нокти и зъби, и да ги дотътриш на гръб.
— Всичко е така — съгласи се Макензи. — Дума по дума. Но тогава не знаех това, което знам сега.
Харпър простена.
— ГАЛАКТИК нафраска новината на първите страници по цялата Слънчева система. Земните радиостанции я предават от Меркурий до Плутон. След по-малко от час всеки мъж, жена и дете ще узнаят, че дърветата са тръгнали към Земята. И изведнъж… Това разбираш ли го, Макензи? Трябва да ги доставим!
— Не мога, шефе — упорито каза Макензи.
— Но защо? — проплака Харпър. — Слушай, бог да ти е на помощ в такъв случай…
— Не мога да ги доставя, защото Нели ги гори. В момента е в Боул с една горелка. Като свърши, няма да има нито едно музикално дърво.
— Тичай да я спреш! Какво си щръкнал тук! Тичай да я спреш! Гръмни я, ако трябва. Прави каквото щеш, само я спри! Тая шантава роботка…
— Аз й казах — прекъсна го Макензи. — Аз й заповядах да го направи. Като свърша тук, ще отида да й помогна.