— Мислил ли си за това? — каза той.
Уейд кимна.
— Първоначално изпитваш естествена реакция на ужас. Тази реакция, разбира се, е погрешна. Нашите училища учат децата ни на определен начин на живот. Пресата се мъчи да оформи мненията и вярата на възрастните. Дърветата не правят нищо повече от това, което ние самите правим със себе си. И може би с не по-користни подбуди.
Макензи тръсна глава.
— Ние трябва да живеем нашия собствен живот. Трябва да следваме пътя, проправен от човечеството. Във всеки случай ти си губиш времето.
— Не разбирам — каза Уейд.
— Нели вече гори дърветата — обясни Макензи. — Изпратих я още преди да се обадя на Харпър.
— Не е вярно — каза Уейд.
Макензи се размърда, уж да раздвижи крака.
— Какво искаш да кажеш?
Уейд леко повдигна пистолета си веднага щом Макензи отдели гръб от стената.
— Няма значение какво искам да кажа. Нели не изгаря никакви дървета. Не е в състояние да гори дървета. Нито пък ти, защото аз взех и двете горелки. И колата ви няма да тръгне. Погрижил съм се за това. Така че единственото нещо, което можеш да направиш, е да си седиш тук.
Макензи погледна към лежащия на пода Смит.
— И неговото наметало ли взе?
Уейд кимна.
— Но ти нямаш право! Смит ще умре. Без наметалото няма шанс да оцелее. Покривалото може да го изцери, да го нахрани, да го стопли…
— Много разумно постъпваш, като поставяш условията си направо.
— Твоето условие — рече Макензи — е да не навредим на дърветата.
— Да.
Макензи поклати глава.
— Не мога да се възползвам.
— Когато решиш, просто излез и ме повикай — каза Уейд. — Ще бъда на един вик разстояние.
Той бавно се отдръпна от вратата.
Смит имаше нужда от топлина и храна. Той се беше посъвзел, трескаво мърмореше кашляше, а ръката му инстинктивно притискаше наранения хълбок. Наведен над него, Макензи се опита да го успокои. Обзе го тих ужас от мисълта часовете, които ги очакваха.
В колата нямаше храна, нямаше с какво да се стоплят. Докато притежаваха наметалата си, това не беше проблем, но сега наметалата липсваха. Макензи щателно прерови аптечката, но не намери в нея нищо, което да успокои болките на Смит, нищо, което да спре треската му. Нищо, което да замени наметалата. Ядреният двигател можеше да служи и за отопление, ако Уейд не беше отнесъл запалителния механизъм.
Нощта се спускаше и щеше да става все по-студено. Нямаше да бъде смъртоносен студ, но можеше да предреши съдбата на човек в състоянието на Смит. Макензи клекна и се загледа в него. „Ех, ако можех да намеря Нели“, помисли той.
Вече беше се опитал да я открие. Пробяга около миля по оврага на Боул, но не видя и следа от нея. Страхуваше се да продължи, страхуваше се да остави за по-дълго приятеля си в землехода.
Смит промърмори нещо и Макензи се надвеси над него, за да долови думите му. Но думи нямаше.
Бавно се изправи и се запъти към вратата. Той се нуждаеше преди всичко от топлина. След това от храна. Топлината беше на първо място. Огънят на открито, разбира се, не е най-доброто, но все пак е повече от нищо. Изтръгнатото музикално дърво с открояващи се на фона на небето корени се мярна пред погледа му в мрака. Откри няколко сухи клона и ги счупи. С тях щеше да запали огъня, а после да го поддържа със сурови съчки. Утре ще потърси по-подходящо гориво.
Долу, в котловината, музикалните дървета се настройваха за вечерния си концерт.
В землехода намери нож. Старателно накълца няколко клонки, подреди ги и извади запалката си. Щракна с нея и видя силуета на дребна фигура, клекнала на прага на землехода.
Стреснат, Макензи се вторачи в седящото до вратата нещо.
Пискливата мисъл на Делбърт се заби в мозъка му.
„Какво правиш?“
— Паля огън — отвърна Макензи.
„Какво е огън?“
— Това е … ъ-ъ… не знаеш ли какво е огън?
„Тц“ — отвърна Делбърт.
— Това е химическа реакция — каза Макензи. — Разгражда материята и освобождава енергия във вид на топлина.
„От какво се прави огънят?“ — попита Делбърт, зяпнал към запалката.
— От клонки на дърво.
Очите на Делбърт се разшириха, мисълта му прозвуча нервно:
„Дърво ли?“
— Да, дърво. Или дърва. Дървата горят. Топлят. Трябва ми топлина.
„От какво дърво?“
— Защо…? — Макензи внезапно млъкна, схванал каква е работата.