— Моля, седнете до мен — покани го Сътън. — Предполагам, че в момента вниманието ви не е насочено към някакви срочни задачи.
— Нямам задачи — каза Латимър. — Никакви.
— Е, добре — рече Сътън. — Можем да поседим и да си побъбрим, или да се поразтъпчем малко, както пожелаете. А като понапече слънцето, ако още не сте напълно разочарован от мен, можем да се запием.
Въпреки прошарената коса и сбръчканото лице в Сътън имаше нещо младежко, което опровергаваше всички признаци на старостта. Латимър седна и палеонтологът продължи:
— Как ви се струва тая бърлога? Чаровно местенце, дума да няма. Както може би се досещате, високата ограда е под напрежение, а по-ниската е за глупави хора като мен и вас — да не би да се натресат право в мрежата. Е, признавам, случвало се е да се радвам, че я има. Сегиз-тогиз някой хищник надушва крехкото месце и като се накани да пирува, оградата ни върши чудесна работа.
— Често ли се събират насам? Хищниците, искам да кажа.
— Вече не толкова, колкото по-рано. След няколко повторения даже мозъкът на влечуго схваща от какво да стои настрана.
— Значи като палеонтолог вие изучавате тукашните животни?
— От десет години насам — потвърди Сътън. — Или може би малко по-малко. Отначало беше странно; и досега не съм свикнал съвсем. Нали разбирате, обикновено палеонтологът работи с кости, вкаменели отпечатъци и други отчайващо оскъдни находки, които почти разкриват каквото искаш да узнаеш, ала никога не го казват докрай. Тук има и друг проблем. От гледна точка на Свят-1 доста влечуги, включително и динозаврите, са измрели преди шестдесет и три милиона години. В резултат на това ние ги виждаме не каквито са били в прастарите епохи, а каквито са станали след безброй векове допълнително еволюционно развитие. Някои от старите видове са изчезнали, други са се преобразили и човек едва различава следи от родословието им, трети са съвършено нови, допълнително възникнали форми.
— Като ви слушам, имам чувството, че сте им се посветили изцяло — каза Латимър. — При други обстоятелства сигурно щяхте да пишете книга…
— Но аз наистина пиша книга — отвърна Сътън. — Пиша, та пушек се вдига. Един от тукашните сътрудници чертае много добре, той ми прави диаграмите, а ще има и снимки…
— Само че какъв е смисълът? — запита Латимър. — Кой ще я издаде? И кога? Гейл ми каза, че никой не напуска това място, че няма връщане към Свят-1.
— Точно така — съгласи се Сътън. — Ние сме изгнаници от Свят-1. Често си мисля за нас като за римски гарнизон, разположен, да речем, по северните британски граници или из пущинаците на Дакия, с пълното съзнание, че няма да се завърнем в Рим.
— Това обаче означава, че книгата ви няма да бъде издадена. Ръкописът навярно може да се прехвърли в Свят-1 и там да се отпечата, но публикуването му би разрушило тайната около проекта.
— Какво точно знаете за проекта? — осведоми се Сътън.
— Сигурно съвсем малко. Само целта му — затварянето на хора във времето… не, май че не беше във времето. По-скоро в паралелни светове.
— Значи не знаете всичко?
— Вероятно не.
— Премахването на потенциално опасни личности от Свят-1 е само част от задачата — каза Сътън. — Не се съмнявам, че ако поразмислите, ще откриете и останалите възможности.
— Нямах време да се замислям много дълбоко — отвърна Латимър. — Всъщност почти не съм се замислял. Какво, да не би да говорите за експлоатация на тези други светове?
— Точно това имах предвид. То е тъй очевидно и логично. Свят-1 е изпаднал в суровинна криза. А в тия светове всичко си лежи непокътнато. Експлоатацията на паралелните светове не само ще осигури нови ресурси, но и ще ни даде работни места, нови земи за колонизация, ново жизнено пространство. Идеята определено е по-добра от глупавите приказки за усвояване на космоса и създаване на човешки колонии на нови планети.
— Тогава защо си правите толкова труд да пращате насам потенциални противници?
— Вие, изглежда, не одобрявате тази част от проекта.
— Не съм сигурен дали изобщо го одобрявам, но в никакъв случай не бих подкрепил отмъкването и затварянето на невинни хора. Вие сякаш забравяте факта, че аз съм един от отмъкнатите и затворените. Тая история от край до край вони на параноя. За Бога, в Свят-1 интересите на големия бизнес са впримчили толкова яко световните организации, а до голяма степен и цялото човечество, че няма причина да се боят от някаква сериозна заплаха.