— Върви, Кристо. Ще те чакам.
— Хайде, внучке! — обърна се Кристо към момиченцето и отново го взе на ръце.
Девойчето заплака. Кристо побърза да излезе.
ЧУДНАТА ГРАДИНА
Когато след една седмица Кристо се появи, доктор Салватор го погледна изпитателно в очите и рече:
— Слушай внимателно, Кристо. Вземам те на служба. Ще получаваш квартира, храна и добра заплата…
Кристо замаха с ръце.
— На мене не ми трябва нищо, само да работя при вас.
— Мълчи и слушай — продължи Салватор. — Ще имаш всичко. Но ще изисквам от тебе едно: трябва да мълчиш за онова, което ще видиш тук.
— По-скоро ще си отрежа езика и ще го хвърля на кучетата, отколкото да кажа макар и една дума.
— Внимавай да не ти се случи такова нещастие — предупреди го Салватор. И като извика негъра с бялата престилка, докторът му заповяда: — Заведи го в градината и го предай на Джим.
Негърът се поклони мълчаливо, изведе индианеца от бялата къща, преведе го през познатия вече на Кристо двор и почука на желязната вратичка на втората стена. Отвътре се чу кучешки лай, вратичката изскърца и бавно се отвори. Негърът бутна Кристо да влезе в градината, извика с гърлен глас нещо на един друг негър, който стоеше зад вратичката, и си отиде.
Кристо изплашено се притисна до стената. С лай, подобен на рев, срещу него тичаха непознати, жълточервеникави животни с тъмни петна. Ако Кристо се срещнеше с тях в пампасите, веднага би ги взел за ягуари. Но животните, които се спуснаха срещу него, лаеха като кучета. На Кристо му беше безразлично сега какви животни са го нападнали. Той се хвърли към близкото дърво и почна да се катери по клоните му с изненадваща бързина. Негърът изсъска на кучетата като разярена кобра. Това изведнъж ги успокои. Те престанаха да лаят, легнаха на земята и сложиха глави върху протегнатите си напред лапи, поглеждайки изкриво негъра.
Негърът отново изсъска, но този път обърнат към седналия на дървото Кристо, и взе да му маха с ръце — подканваше го да слезе.
— Какво съскаш като змия? — рече Кристо, без да напуска убежището си. — Да не си си глътнал езика?
Негърът само измуча сърдито. „Сигурно е ням — помисли Кристо и си спомни предупреждението на Салватор. Нима Салватор реже езиците на слугите, които издават неговите тайни? Може би и езикът на този негър е отрязан…“ И внезапно такъв страх обзе Кристо, че той едва не падна от дървото. Дощя му се на всяка цена да избяга оттук, и то колкото е възможно по-скоро. Той пресметна наум колко далеч от стената е дървото, на което се беше качил. Не, няма да успее да прескочи… Но негърът се приближи до дървото, хвана индианеца за крака и нетърпеливо го затегли надолу. Трябваше да се подчини. Кристо скочи от дървото, усмихна се, колкото можа по-любезно, протегна ръка и приятелски попита:
— Джим?
Негърът кимна.
Кристо стисна здраво ръката му. „Щом си се озовал в ада, трябва да си добре с дяволите“ — помисли той и продължи на глас:
— Ти ням ли си?
Негърът не отговори.
— Нямаш ли език?
„Как ли да погледна в устата му?“ — помисли Кристо. Но Джим явно нямаше намерение да встъпва дори в мимически разговор. Той хвана Кристо за ръката, заведе го при жълто-червеникавите животни и им изсъска нещо. Животните станаха, приближиха се до Кристо, подушиха го отвсякъде и спокойно се отдалечиха. На Кристо му олекна малко на сърцето. Джим махна с ръка и поведе Кристо из градината.
След нерадостния двор, застлан с каменни плочи, градината поразяваше с изобилието си от зеленина и цветя. Тя се простираше на изток, като се снишаваше постепенно по посока на морския бряг. Посипани с натрошени червеникави черупки пътеки я кръстосваха в разни страни. Край пътечките растяха кактуси с най-странни форми, синкавозелени сочни агави7, метлички с множество жълтозелени цветчета. Цели горички от прасковени и маслинени дръвчета защищаваха със сянката си гъстата трева, изпъстрена с ярки цветя. Всред зеленината на тревата блестяха басейни, облицовани по краищата с бял камък. Високи фонтани освежаваха въздуха.
Градината ехтеше от разногласни крясъци, пеене и чуруликане на птици, от рев, писък и вой на животни. Никога още Кристо не бе виждал толкова чудновати животни. В тази градина живееха необикновени зверове.
Ето, пътечката пресече шестокрак гущер с блестяща медно-зелена люспеста броня. От едно дърво висеше змия с две глави. Кристо ужасен отскочи настрана от влечугото, което насочваше към него двете си глави със съскащи червени уста. Негърът отговори на змията с още по-силно съскане. Тя разлюля във въздуха главите си, после се смъкна от дървото и се скри в тръстиковите гъсталаци. Още една дълга змия се отдалечи пълзешком от пътечката, като се опираше на двете си лапи. Зад една телена мрежа грухтеше прасенце. То бе вперило в Кристо единственото си голямо око, разположено в средата на челото му.
7
Агава — растение със сочни, месести листа. От влакната му правят тъкани, а от сока му приготвят „пулке“ — любимото питие на местните жители. Б.а.